Кръстовден е!

Народът нарича празника Кръстовден не само заради „честния кръст", а защото денят „се кръстосва с вечерта" - настъпва равноденствие 

 

Православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. 

Народът нарича празника Кръстовден не само заради „честния кръст", а защото денят „се кръстосва с вечерта" - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад" - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.

Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити - тази „житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите, които лекуват „пресекнал се кръст", наместват изкълчени и навехнати крайници и „оправят счупени кокали". По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

На този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеонов ден, така и на Кръстовден, в някои райони се поставя началото на есенната оран и сеитба, а другаде пък наричат празника „Гроздоберник", защото се дава начало на брането на грозде и правенето на вино.

На много места се организират общоселски сборове. Колят се курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

В Тракия - Казанлък, Пазарджик, Пловдив се организират подобия на кукерски игри наричани джамал или камила. Вместо цар както при кукерите се прави камила и група маскирани младежи минават от къща на къща, като във всеки двор камилата скача лудо и накрая ляга на земята уморена. Стопанката я плиска с вода, поръсва я с жито или царевица и чак тогава животното се изправя. Камиларите „бръснат" с дървени саби стопанина, „удрят" с тояги членовете на семейството, „прескачат" момите, момците, децата, за да са здрави и силни. Домакините черпят с топла пита. Всички камилари се събират на обща трапеза, която въпреки поста позволява яденето на кокошка, баница и тиква, а тържеството завършва с къпане на участниците.

Именници на този ден са: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.