Всеки от нас пада в живота си.
Понякога тихо и незабележимо, друг път шумно с болка, с разочарование и със сълзи. Но, истината е, че падането не е краят на пътя, а просто част от него. То не е доказателство, че не сме достатъчно добри, а напомняне, че сме хора – живи, смели и готови да се учим.
Грешките – скритите уроци на Вселената
Всеки път, когато нещо не се получи, както сме си го представяли, животът не ни наказва, той ни учи. Всяка грешка носи в себе си послание, което ни помага да израснем. Понякога урокът е търпение, друг път доверие, а често просто това да се научим да се изправяме отново.
Истинската сила не е в това никога да не падаш, а в това винаги да се изправяш по-мъдър, по-спокоен и по-близо да себе си!
Провалът като посока, не присъда
Провалът често е промяна на маршрута. Може би Вселената те е спряла в един момент за не тръгнеш по път, който не е за теб. Може би онова "не" е било най-доброто "да", което можеше да получиш, просто още не си го видял.
Погледни назад колко пъти нещо, което си мислел, че е провал, се е оказало подарък в по-късен етап.
Да обичаме своите падания
Когато започнем да приемаме неуспехите с благодарност, вместо със срам, влизаме в сила. Всеки белег, всяка сълза, всяка стъпка направена след падане, това е доказателство, че си смел. Няма израстване без грешки. Няма мъдрост без опит. Няма светлина без малко тъмнина по пътя.
Падането не е провал, а доказателство, че опитваш. Точно в това ''опитване'', в тази борба и вяра, се крие истинската красота на човека!
Няма коментари:
Публикуване на коментар