Хипнотизиращото честване на 24 май и най- вече възползването на населението за повече почивни дни е още една отметка в календара ни с празници.
„Върви народът възродени“, но към супермаркетите и към бензиностанциите, върви към Гърция, върви към оглупяване и обслужване на фамилния си и собствен търбух.
Върви към културна и морална деградация, поставил на пиедестал ценности, далечни на просветлението. Свидетел съм на масовата неграмотност на подрастващите и на подвитата учителска опашка - навремето непреодолим авторитет в израстването ни. Почивайте си хора, напапкайте се и днес, завийте си да имате за утре, пратете на зълвата да има. Тя е културна жена, завършила е трето отделение. Културата ни, която отсъства, бе награждавана отново, мотаят се в тези списъци едни и същи имена, домогват се до министерските кабинети филанкишиите на тази или онази власт.
Навсякъде - палячовци. Култура - никъде. Разстоянието между Солунските двама братя и днес, е космическо и почти не кореспондира с първоначалния замисъл. Обидно е да честваме остатъци от култура, които даже не може да залепим. Културата ни е днес на пълен фотошоп и пълен плейбек, а поетите ни са барикадирани зад награди и статуетки, които не могат да претопят за скрап, защото са от пластмаса и смола.
Върви народе „възродени“, но малко се поспри да се огледаш, накъде точно си тръгнал.
Не, днес няма как да празнуваме българската култура или поне не днешната. Може да празнуваме културата си в минало време или евентуално - в бъдещо. Но в обстоятелства на букъри и кукери - не, благодаря. Състоянието на културата ни, подгизнала от пошла чалга, евтин рап, зареваваща се естрада, фъфлещ театър, Бангаранга, не заслужават нито аплодисменти, нито каквото и да е по-нататъшно насърчаване.
Празнуването ни днес може да бъде само пожелателно. Да пожелаем на тези, които се изживяват като културни дейци, или да си вземат дисагите и да прекопават полето, или да се спрат, огледат, ослушат и да се подобрят. Което няма да стане, защото публиката вече ги е аплодирала и по този начин ги е утвърдила и легитимирала.
Този зов е и за Националния фонд култура, които дават народните пари за естетически дискусионни проекти, отбягвайки онези с бъдеще. Зов е и за списъка с гости на Президента, където културните дейци са стойностни точно колкото виното, което се предлага на приема. И да, днес сигурно също са поканени чалгарки, както миналата година.
Днес много ми се ходеше на приема в резиденция Бояна, но нямам желание.
Наздраве, госпожо Президент, аз няма да присъствам.
Благодаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар