На 9 юни 1923 г. е извършен най-зловещият в България военно-държавен преврат

От убийството на Стамболийски започва падението на българското офицерство, което участва в отвратителни изтребителни акции, включително и на деца 

 

На 9 юни 1923 г. е извършен най-зловещият в България  военно-държавен преврат. 

Този преврат сменя законно избраното правителство с една кървава клика и убива действащия МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ Александър Стамболийски. 
Организаторите и извършителите на преврата са десни политици, Военният съюз, фашистващи интелектуалци като Александър Цанков, бивши социал-демократи като Димо Казасов, обидена от БЗНС измет, главорези от ВМРО. Въвлечена е и армията, военни съветници на цар Борис Трети, в известна степен и царят, който още от млад играе в политиката с картата на страхливата амбивалентност.  

Законният министър-председател Стамболийски, както и брат му, са измъчвани зверски, живи рязани на парчета. Накрая им отрязват главите. Убити са на 14 юни от офицера Харлаков и македонстващия Величко Велянов. Тоя, вторият, е герой на ВМРО и до днес. Осъден е на смърт от Народния съд през 1946, но е обявен за жертва на комунистическия терор и реабилитиран от Върховния съд през 1994 г. Както и офицера Харлаков.  

Превратът от 9 юни дава началото на такова изтребление на българи от българи, години наред, каквото не е имало вероятно от времето на Ивайло през 13 век. Това изтребление обхваща убийството на хиляди активисти на БЗНС, на 8 министри и 33-ма депутати от законното правителство, още първите дни. Изтреблението продължава в Септемврийското въстание - изтребление от страна на армията и македонстващите на въстаници, вдигнали се срещу превратаджиите.  

В Килифарево се води истински бой между военните и чета на силните тогава анархисти, начело с Н. Шейтанов (дядо на достойния днес адвокат Владимир Шейтанов). Интересно е, че днешният любимец на историографията, водачът на Демократическата партия Александър Малинов, през същата тази 1923 година пише триумфиращи статии с призив да се убиват колкото се може повече комунисти - дори в периода, когато тяхната партия още не е забранена. Ал. Малинов днес е вписан в родната история като най-последователния демократ на България.  

Десният терор продължава и следващите, след 1925-та, години срещу анархистите и комунистите. Следва Горноджумайското клане срещу неудобни членове на ВМРО, в което, за съжаление участва като палач и Кирил Дрангов, син на героя от войните, полковник Дрангов. Затова Кирил Дрангов е осъден от Народния съд на смърт, а не заради комунистически терор след 1944 г.  

Но, да се върнем към 20-те години. През 1925 г. следва комунистическият бомбен акт в "Света Неделя" през 1925 г.  - финансово и организационно подкрепен от правителствата във Виена и Лондон - тази поддръжка постоянно се подминава с мълчание от родната историография. На атентата Кръволокът Цанков отговаря отново с терор, при който, до 1926 година са убити или безследно изчезнали над 5 000 човека. Унищожава се цветът на българската интелигенция, сред тях - Йосиф Хербст, Гео Милев, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, интелектуалци, неизповядващи леви идеи, но протестиращи срещу терора, политици като Крум Попов. Изразът "Клаха народа си както турчин не го е клал" на писателя Антон Страшимиров се отнася точно за тези превратаджии  - Александър Цанков, ген. Вълков и цялата македонстваща кохорта, включително и Тодор Александров. Този Тодор Александров от ВМРО, на който днес има кръстен широк булевард в София, е участник в убийството и мъченията на роднини на отколешния си съратник Гоце Делчев. Александров изгонва майката на Гоце от къщата й, да се скита по улиците и убива племенника й заради участие в Септемврийското въстание. 

От убийството на Стамболийски започва падението на българското офицерство, което участва в отвратителни изтребителни акции, включително и на деца. Като тези от Ястребино през времето на Съпротивата 1941-44 г. Убийства на деца от Перущица, от Белица, от Русе и други места. Хиляди антифашисти са избити през периода 1941-1944 г., от жандармерия и от военни, призвани да защитават народа от външен враг. Избивани и измъчвани са ятаци заради помагачество на партизани - борци срещу нацизма. Като помагачи са убити децата Сава и Васил Кокарешкови, разфасовани, дадени на кучетата, закопани тайно, но гробът е намерен от роднини. За случая с децата Кокарешкови разбират дори в Щаб квартирата на Великобритания в Кайро през лятото на 1944 г. и прекратяват преговорите с Багряновото правителство за примирие. Гражданската война в България, започнала с този фатален Деветоюнски преврат, продължава до началото на 60-те години - със закриването на лагера "Слънчев ден" край Ловеч... 

103 години след това кърваво начало, има политически и медийни безсъвестни гласове, които ръкопляскат на Цанков...

Ира Антонова