А народът спеше...
Вече не знам какво знам! Всъщност доста знам, но дали те искат да знаят?
Живея в абсурда да стискам истината в ръка, а никому тя да не е потребна.
Слепци, невежи или пък нехаят, но правдата дали ще някой да подири? Корупция залива ни и давим се във злоба, завист и алчност. Дефицит на справедливост, правда и човечност...
А ценности някакви някога имаше! Уви, дойдоха времена различни! Сега на мода е глупакът, не героя. Подлецът, не храбреца е кумир, а клоунът за пример.
И правда някаква май имаше? Днес истината е лъжа, повторена високо сто пъти.
Не гледай ме що сторил съм, а що ти думам...
Да жертваш се ти за Отечество, Отец и Отче наш е остаряло и ненужно, нам трябват други жертви нежни, реторични, празнодумни!
Мерзавци долни, като червеи прояждат ни от корен та чак до върха, надежда всяка тука оставете ! Емиграция, евакуация, фалшива демокрация и в плен на автокрация това е битието на вековната ни нация. Интеграция, социализация, дискриминация, интереса пазим на малцинствени мнозинства отдадени на маргинализация. Жените са мъже, мъжете са жени, родител две, родител четири и трети, пети и десети пол тук за права скандират. Чиновникът с ботуш човека гази!
Къде остана старият Герак, аз питам? Сипи си сливова и цъкай със език! О, славни мой народе! Славни, ама бивш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар