Нашият Световен елит, от когото очаквахме да използва дипломацията, отново прибягна към днешната “Барбароса”. Очевидно обогатяването на уран не винаги води до обогатяване на интелекта. Дори и Изкуственият не помогна
22 ЮНИ 1941,
22 ЮНИ 2025
*Историята като фарс или като трагедия.
*Make Biby Happy Again
На този ден преди 84 години рано сутринта Хитлер нападна Съветския съюз. Планът “Барбароса” беше въведен в изпълнение и 4 години по-късно Германия за втори път изгуби втора световна война.
Днес сутринта, пак на 22 юни, осъмнахме с нова тревожна новина: “Майката на всички бомби” беше пусната над Иран. Ударени са три места, смятани за ключови в иранската ядрена програма.
Президентът Тръмп не изостави своя любимец и приятел Биби Нетаняху, както го нарече и в обръщението си към американския народ.
Тепърва ще разбираме, на порции, какво точно се е случило и какви ще са последиците. Може би Мир, а може би и безкрайни вълни от терор из целия Близък Изток и далеч извън него?
И дали вместо да “изковем от мечовете плугове”, както ни казва онази статуя на Евгений Вучетич в двора на ООН в Ню Йорк, няма да превърнем “бункерите в гробове”?
Бъдещето ще покаже.
Но едно е ясно: нашият Световен елит, от когото очаквахме да използва дипломацията като средство за по-цивилизован и интелигентен живот на клетата ни планета, отново прибягна към днешната “Барбароса”. Очевидно обогатяването на уран не винаги води до обогатяване на интелекта. Дори и Изкуственият не помогна.
Уран, Иран и Глобален Майдан.
НИКОЯ ПОБЕДА НЕ ВРЪЩА МЪРТВИТЕ, казваше нашият поет Иван Динков.
А Кърт Вонегът, американски писател с германски гени и свидетел на унищожаването на Дрезден през Втората световна тъжно предупреждаваше как някой ден сами ще си спретнем “страхотен термоядрен купон” и как умиращата ни Земя в предсмъртните си минути ще попита: “Не разбрах какво толкова не им хареса в мен...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар