Иво Сиромахов никога не ми е бил особено симпатичен. Даже хич!
В него пребивава голяма доза високомерие, което е типично и за джендър ориентираните в нашата държава - винаги говори някак отгоре за българина, някак все му е прост. От думите му лъха някаква дълбока омраза, която раздира най-вече сърцето му и поради слабия му характер не умее да я преработи и поради това я сипе налево и надесно.
Начинът, по който нападна Слави заради закона за личния живот, говори какво представлява той. Не че не трябва да изрази мнение - напротив! Но колкото и да не одобрява, повече е ял от хляба на Дългия, колкото да е страдал от тъпотията му, каквато днес на сбогуване той му приписва. Можеше да използва свободата на словото си да сподели защо смята, че законът е кофти, но когато отправяш критики към толкова близки хора, трябва да си мериш думите. Въпрос на чест е.
И съответно Дългия го уволни. Уволни го не заради критиката, а заради простащината му в нея. Но го уволни човешки с пожелание за добро. А Иво Сиромахов в неговия известен низък стил побърза да го унижи на сбогуване и да каже колко са тъпи. Толкова тъпи да го хранят години наред.
Друг е въпроса що за народ сме да правим парчета като Сиромахов известни и да яде хляб от това. Неговото не е сатира, не е осмиване, не е някакво остроумно изобличаване. Неговото е кич. Пошъл, долнопробен, лесносмилаем, но предизвикващ гадене кич. От човек, който не знае как да каже "сбогом" като човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар