Жанра „Среднощният Дачков“

Криза на елита. Народът ни може да е прост и малък, но е знаещ. Внимавайте какво си пожелавате... 

 

След позиционното примирие между Борисов и Пеевски, за което ще драсна няколко реда „когато му дойде времето“ (както казваше Симеон Втори), бях решил да се отдам на пълен „детокс“ от медии и „обществено-политически живот“. 

При това – забележете! – въпреки настойчивите опити на Веселина Томова да ме дърпа за езика по тези теми, а на нея не се отказва лесно. Даже я бях посъветвал да направи същото, най-малкото защото е не просто безсмислено, а направо вредно за интелекта да се следят медийните изяви на всичките видове Мадам от българска азбука, на разните им там харалани и харизани, вегетиращи около ГЕРБ, и въобще на цялата кохорта от Ни-дали, Ни-взели и Ни-лук мирисали, обикалящи по партийните кабинети с надеждата да облажат и те с някой и друг плик, от по-дебелите. При някои даже – към 50-60к на месец дебели.

Не ми се щеше да подхващам и тая тема, ама ето, че нещо днес все пак успя да ме дръпне за езика.

От няколко години в българската медийна лакърдия се появи един нов и много интересен жанр, наричан от някои – „Среднощният Дачков“. Това обикновено са кратки или по-дълги есета, публикувани почти винаги късно вечер, които живеят само по няколко часа до сутринта, когато биват изтривани безвъзвратно от автора. Този своеобразен ефект на суперексклузивност, постигнат до голяма степен случайно, се обяснява от Дачков по един романтичен и наивен начин като „личен разговор“ с последователите му „като на маса“, зложелателите му пък го бъзикат, на шега разбира се, че ги пускал тия текстове вечер, защото нотариусите не работели нощем и трудно можело да се заведе дело за обида и клевета до сутринта.

Аз самият съм един от феновете на „Среднощния Дачков“ и въпреки доста зле прикритите му партийни пристрастия, редовно го дебна дали ще пусне нещо ново преди лягане, защото есетата му са една добра провокация и почти винаги повдигат градусите на спора до тези на питиетата в чашите преди лягане.

Поради тази причина обикновено не обръщам внимание на яворовите лакърдии по отношение на собствения му народ, но след последната му творба:

НЕ СЕ СЕЩАМ ЗА ДРУГА ДЕМОКРАЦИЯ В ЕВРОПА, КОЯТО ДА Е УПРАВЛЯВАНА ТАКА ДИРЕКТНО ОТ ВСЕКИ ВТОРИ ПРОСТАК ОТ НАРОДА КОГОТО МОЖЕШ ДА СРЕЩНЕШ НА УЛИЦАТА

някак си този път нещо ме човърка отвътре. Може би това, че съм потомък на тракийски бежанци.

Тези, същите, дето през Балканската война посрещат българската армия с цветя и сълзи, а после са клани като телета от башибозук и аскер, прогонени са от домовете и имотите им и са принудени да търсят спасение из нашите днешни земи. А голямата вина за това бедствие дори не е на османлиите, а на глуповатия ни пишман елит, който пропилява резултатите от големите ни победи на фронта през войните.

А може би ме ядосва това, че всъщност уважавам Дачков и неговия интелектуален потенциал и ме е яд, че понякога пише глупости. Потенциал, който от време на време катастрофира – било то в чашката или в чувството му за интелектуално превъзходство над собствения му народ. Превъзходство, което е безспорно, действително, защото Дачков е изключително начетен човек, но редовното хокане на „народеца“ не го причислява към измисления ни елит, към който той може би се стреми да бъде част.

От същата „болест“ страда и хумористът, „заимствал“ най-много вицове и лафове от социалните мрежи – Иво Сиромахов, но за него – друг път.

„Този народ никога не е гладувал истински, не е бил подлаган на сурови изпитания от природата и жестоки кръвопролитни войни. Турското „робство“ му идва дюшеш, защото има извинение за половинхилядолетна пауза в историята.“.

Прочетохте ли го добре?

Народът никога не е гладувал, не е имало „робство“, не е имало поне 5-6 опита за въстания и отделяне от Империята през всичките тия векове преди Руско-турската война и въобще българите са си били супер. Така изглеждат нещата през погледа на елита от село Царева ливада, Габровско – наистина важно място, между другото, от там е тръгнал рода на Асен и Петър и не едно и две въстания след това.

Този народ обаче не е гладувал и не имало гладни гробища по една простичка причина: бачкал е като гламав на къра, трудил се е от зори до мрак, имали са многобройна челяд, пак по тази причина, че да има кой да превива гръб на нивите. Това е един изстрадан от народа ни цинизъм – на децата се е гледало не само като радост за семейството, а и като „бъдеща работна ръка“ в семейния поминък, един вид „инвестиция в човешките ресурси на компанията“ (казано с актуалната днес терминология).

Българите, за разлика от северните народи, имат този късмет да населяват територия с по-плодородни земи, където „каквото боднеш се хваща“, а не като тия тундри и мъхове, сред които скандинавци и германци са се опитвали да се изхранват векове наред. Макар че какво значи късмет – да живеем тук по тези земи пак е било отвоювано, пак е имало усилие, имало е напън, имало е някакъв труд и жертви за това, били те и военни.

То да се трудиш на къра не е като да си имаш малък уебсайт и да чакаш с нетърпение поредните предсрочни избори. Които предсрочни избори напоследък са всяка година, през година или по няколко на година, което се превърна в истински урожай за медийния и рекламния бранш – това не е тайна за никого. Само че там, на къра, не имало неща под масата от ГЕРБ, не са се обслужвали знайни и незнайни олигарси. Народът ни може да е прост и малък, но е знаещ. И помнещ, между другото. Аз самият вярвам в теорията за късопаметността на населението, но народът ни понякога ме е изненадвал как помни важните неща или като минимум много бързо се присеща за тях, когато дойде време.

Нашите предци са се трудили много, без да интелектуалничат. Това е истината.

Нашите предци, Яворе, още през 1810 година въстават в подкрепа на руската армия в една от безбройните руско-турски войни. Може би защото не са смятали „игото“ за „дюшеш“, знам ли.

И понеже знам, че Дачков е фен на православна Русия и на Путин, мога да му предложа да напише в някой руски сайт, например, че „монголското робство идва дюшеш на руснаците, защото имат извинение за тристагодишна пауза в историята“, па да видим после как ще се оправи Дачков със „ситуацията“, която ще му се натресе на главата. А и в Русия „паузата“ е била такава, че даже Св. Александър Невски е бил път до великия хан, за да му стори поклон, понеже бил негов васал, а в присъствието на монгол, руснак, който не свеждал нисък поклон, бил обезглавяван моментално.

Много хора у нас се радват и харесват Путин, виждат в него някаква надежда за промяна и реванш дори, даже си мечтаят „Путин да дойде“. Явор Дачков е горе-долу в тази група или умело ги гъделичка тези хора с подбора на теми и статии в сайта си, а и със собствените си есета.

Аз пък ще му кажа, че не дай си Боже да дойде Путин наистина, защото едно от първите неща, които ще се случат, е да се закрият всички малки „медийни“ сайтове и сайтчета, барабар с всичките сегашни партии, които също ще бъдат закрити, ако не и направо със закон. Просто още на следващия ден ще дойдат Соловьов, Симонян, Малофеев и сие с цялата си мрежа от протежета, сателитни медии и канали в Телеграм, и тутакси ще запълнят „информационния вакуум“ с „правилния наратив“.

Тоест, в кръга на шегата, внимавайте какво си пожелавате. Ахмед Доган го беше прозрял това навремето – по-добре е да си Ахмед Доган в България, да си български турчин в Европейския съюз, отколкото да си обслужващ персонал на султана в Анкара. Малко на принципа – по-добре е да си „пръв на село“. Делян Пеевски и Борисов са разбрали същото, според мен.

Между другото, един малък детайл. Интелектуалната и литературна монголска „пауза“ в руското развитие е превъзмогната не само заради силата на меча, но и заради търновските книжовници, потърсили спасение в Московията, заради тукашната османска „пауза“.

Преславската и Търновската книжовна школа са началото на руската литература. Самият днешен руски език, особено що се отнася до абстрактните понятия, е създаден основно на базата на старобългарския език, защото Божието слово дошло при русите на старобългарски и така е формирало литературната им лексика и норма.

България преди „османската пауза“ е била една, прощавайте за клишето, „развита европейска държава“, която по нищо не се е различавала от житието на една Франция например. Или Унгария. Даже е била малко повечко, защото е била съсед на Източната Римска империя и, както се казва, „икономическите връзки“ на българите с римляните са процъфтявали.

Всички тези факти би трябвало да са добре известни на начетения богослов Дачков, най-малкото ги е изучавал в университета едно време. Самият той явно го вижда това, защото българите може да сме прости, но явно умеем да гласуваме за хора, които като минимум изглеждат по-изпечени тарикати от Макрон, Шолц, Мерц, Мелони, Урсули и други европеидни комиксови герои, които не правят разлика между пералня машина и балистична ракета, дори имат базови пропуски по история и география, но които биват избирани от премъдрия и преуспял западен европеец.

На моменти дори изпитвам срам, че изпечени балкански тарикати като Борисов, който е минал все пак през висшата школа на българската улица през 90-те, е принуден да раболепничи и да се подмазва на тези, извинявайте, идиоти.

Всъщност това е големият грях на османците – че спират нашето развитие за дълъг период, защото те си изграждат една огромна източна деспотия, с много бюрократи и много добри воини, но общественото развитие по завзетите от тях земи спира. Почти триста години те не мръдват наникъде. Та, и ние спираме, барабар с тях. Не се ражда „протестантска етика“, както би казал Дачков. Затова индустриалната революция се случва в Англия, а не край Босфора.

И в заключение. „Глупавият“ ни народ е измислил много, иначе простовати на пръв поглед, мъдрости. Като тази, че рибата се вмирисва откъм главата. Така е и при държавите и обществата като цяло – те също се „вмирисват“ откъм главата си, тоест откъм елита им. Ако един народ е просташки, то пример за промяна може да му даде само неговия просташки елит, стига да има и два грама акъл в главата си.

Случващото се у нас през последните години не е никаква политическа, демографска, икономическа, образователна или социална криза, а е преди всичко криза на елита. Просто дори само погледнете карикатурите, които са пуснати да обикалят телевизиите, за да баламосват населението, което пък не ги гледа и не им вярва изобщо – ето това е нивото.

В Русия на Путин тече обратния процес. Там, след краха на СССР и безвремието на впиянчения Елцин, руският елит започна бавно и методично да превъзпитава народа си, без да му обяснява, че не става за нищо. И резултатите днес ги виждаме налице – виждаме ги дори и на фронта в Украйна, където целият обединен Запад се бие с тия ватенки, вадещи чипове от перални, които фалират всяка година по три пъти, но не може да ги бие година след година, след година. Разбира се, вижда ги, който има очи да види – ракетите не свършват, икономиката не рухва, руската наука се развива, макар и бавно и полека, но имат и икономически, и индустриални постижения. А процесът по прочистване и превъзпитаване на обществото не спира и в момента. Дори има някакви наченки за борба с корупцията там, което вече е изключително шокиращо дори за мен.

А при нас – какво? В пет войни се е сражавала България в новата си история и 200 000 души загиват. 200 000 от петмилионен народ не са малко. Загинали са и доста писатели, учени, интелектуалци. Нашата малобройна нация бива обезкървявана методично на всяко едно ниво, включително и в елитите, които или са умирали на фронта, или са се клали помежду си заради междуособици я по царско, я по комунистическо.

Иначе аз познавам и друга демокрация, която от десетина години се командва от всеки втори простак, произлязъл от народа си. Намира се далеч от тук и от около 100 години дърпа световни конци. Засега. Утре може някой друг да ги дърпа. Но някак си ми харесва повече нашата си кочинка, най-малкото защото е оцеляла горе-долу като единен народ с общ език, култура и вяра доста по-дълго от западните примери.

И това е достойно за уважение, а не за хокане.

Филип Антонов, Afera.bg