Дълго време мислих да се обаждам ли по повод обидното злободневие на казуса с bTV и Цънцарова, но понеже случайността на съдбата ми е отредила да познавам хора от този бранш и конкретната телевизия, искам да споделя някои неща.
Тази година Слави Трифонов беше прав само за едно нещо и то не е, че така изчегърта ГЕРБ, че накрая си легна с Бойко Борисов както в добрите стари времена на „Шоуто на Слави“ от преди 2008 година. Той беше прав, че bTV е частна медия и може да прави каквото си поиска, както си поиска, с когото си поиска от служителите, в това число и с водещите (защото и те са служители на фирмата). Е, не точно каквото си поиска, а каквото пише в договорите им.
А там, драги читатели, има такива клаузи за журналисти, продуценти и прочее, че дори съставителят на правилника на някой нацистки концлагер би им завидял. Тези договори са изпълнени с десетки подробности, задължения, ограничения, неустойки и каквото още се сетите във вреда на служителя или „партньора“ на голямата медия. И тези договори не са българска инвенция на мрачното задкулисие, напротив, те дойдоха още с ерата на Мърдок в bTV и на Минос Кириаку в „Нова телевизия“.
Няма нищо по-зловещо и стриктно от корпоративното „робство“ в този свят и всички ние доброволно сме станали роби или господари в него, а всеки господар си има и той господар.
Простичко е. От поне 15 години насам водещите на централните и важни предавания по bTV се разписват поне срещу 15 000 лв. на месец. Минимум. А сега след всичката инфлация от последните години те най-вероятно са и много повече. Та, когато тупаш по 20-25 бона на месец, отделно чакаш някой коледен или новогодишен бонус, или пък петцифрен бонус при продажба на медията (защото и такива е имало), с радост разписваш тези договори.
Ти си бил репортерче или редактор 10 години и най-накрая си се добрал до заветния стол. Особено в случая на Цънцарова, която даже зрителите виждаха как се бореше да седне на мястото на Хекимян или като минимум да му стане „екранна половинка“. Еми налягаш си парцалите, работиш като идиот, получаваш супер добра заплата и инвестираш в популярността и бъдещето си. Това е.
Има обаче един основен и супер важен принцип, особено когато става дума за медии, които са собственост на големи корпорации: не заемаш политическа страна никога. Само корпорацията може да прави сделки, а ти не. Тя те продава теб, а не ти продаваш себе си. И понеже корпорацията продава най-вече поне привидна безпристрасност, ти не може от години да й навираш в очите своята пристрастност и да чакаш да ти се размине. Няма как.
Корпорациите се интересуват от цифрички, а не от романтични протести. Те са създадени, за да печелят, а не за да правят революции.
И ние всички решихме, че така ще е по-добре още в края на 1989 година. Всъщност решиха го БКП, но ние го приехме с радост. Или поне така смятахме.
Аз самият имам скромен бизнес. Създал съм го, за да печеля и отгледам децата си. Инвестирал съм в него труд, пот и лишения. И само аз решавам кой служител ми е полезен и кой трябва да си ходи. Аз. Защото, както се казва, това е „мойо“.
Та, така и чехите в bTV. Те се бръкнаха за не знам си колко милиарда, за да оперират включително и на скромния български пазар. Те трябва да ги избият и да печелят, защото и те имат господари – своите акционери. И тук не са важни имената на водещите, колкото и велики да са били. Пак да повторя: важни са цифричките. Рейтингите. Приходите.
И простете ми невежеството, но Цънцарова си беше един най-меко казано недобър водещ, просто защото говореше два пъти повече от събеседниците си и явно симпатизираше на градската десница. Едни разпъваше на кръст, а на други правеше зле прикрити с уж остри въпроси фини френски упражнения. Така можеше и да продължи, но за нейна жалост Иво Прокопиев не е собственик на bTV. А тя отдавна забрави, че зрителят й може да бъде всеки и той не е длъжен да е от ДБ или ПП. Зрителят може да избира с дистанционното, а корпорацията може да махне всеки, който кара зрителя да гледа нещо друго.
Сега на Цънцарова й предстои еуфорията от подкрепата на „умнокрасивите“ и неминуемия махмурлук, когато се сблъска с медийната реалност извън голямата телевизия. А тя е сурова. Е, може и да я наредят в някоя листа на ППДБ за предстоящите избори, но да знае, че и там парата играе, и там партийни корпорации решават дали ще си депутат, или не.
А, ако е умна, ще се сети отрано, че много нейни колеги са правили тази грешка в миналото и никога, повтарям – никога, не е свършвало добре. Е, ИТН са пресния пример за това.
Филип Антонов, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар