100 години от рождението на Фидел Кастро: Човекът, който промени Куба и света

Малко политически лидери от XX век са оставили толкова разпознаваем отпечатък, колкото Фидел Кастро. Той оцелява на политическата сцена десетилетия, превръща Куба във фактор, далеч по-голям от нейния размер

Президентските избори - коварство и любов

История за чест и дълг, за истина и за лъжа, за партийни интриги и подмолни коварства

Да, в България има фашизъм. И неговите неприкрити разпространители са т.нар. "либерали"

Това са отрочета на фашистите от 20-те и 30-те години на миналия век в България. Те биха извършили точно същите мерзости като предшествениците си, ако имаха тази възможност

Всяка трагедия се превръща в политическа надпревара

Злото, садизмът, агресията винаги ще съществуват. Въпросът е как едно общество ги разпознава навреме, как предотвратява ескалацията им и как реагира, когато вече са се случили

Страх да признаем собствения си провал като личности и като общество

"Децата" са толкова жестоки, защото всички им обясняват, че те имат само права, че техния живот е най-висшата ценност и никой няма право да ги контролира и да им казва какво да правят

Общество без морален компас не може да отглежда деца

От това прогнило общество най-много страдат децата, защото те са нашият продукт. Те попиват нашите слабости, подлости, страхове и пороци

Залужни – спасител на Украйна?

Позицията му засега изразява усилие за трезво мислене и реализъм сред киевския елит

Идват още по-лоши времена

Времена на истински неолиберален фашизъм, а после и на реална война. Айде, ние си изживяхме живота и то весело и бурно. А тези след нас?

"Войната е прекалено сериозна работа за да бъде доверена на военните!"

Две френски телевизии бяха дали думата на различни о.з. генерали. За да си оправдаят парите за такси или за сандвич вместо вечеря, военните пенсионери ми напомниха мисълта на Жорж Клемансо

Изглежда, че посланиците на Украйна в европейските страни сякаш са извадени от едни калъп

Нали никой не вярва, че въпреки подкрепата си за Украйна, германските власти биха си позволили нещо подобно като случая в България с Баба Алино

Единствено съюз между Русия и Европа може да осигури доброто бъдеще на нашия континент

Единствено така Европа може да бъде основен фактор в световната политика. И всеки, който е против този съюз, е противник на Европа

Плашат мечка с бодлив гризач

Украйна не е в НАТО, но НАТО е в Украйна и я ползва немилостиво като прокси и полигон. Западът категорично не желае да се дискутира по какви причини Русия влезе и воюва в Украйна

Д-р Атанас Мангъров: След шест години сметката за COVID тепърва се плаща

"В Германия, Финландия, Португалия, Дания, Малта и др., където ваксинацията надхвърляше 90%, след пандемията допълнителната смъртност достигна до над 50 процента."

Кръвопролитен мир!

За прекратяването на тази война е нужна победа и съответно капитулация. Така свършват войните. Всичките войни, независимо дали са се водили с копия, или с бомби

Всяка тенденциозна статия в западно издание е тотем за гражданина-тузем

Бърз допамин за емоционални невестулки, пристрастени към публичния онлайн линч, превъзбудени от постоянното лоено лаене със слюнка по врага на собствения им организиран тролетариат

Пред нас са блеснали житата

Не може в живота всичко да бъде сметка, трупане на пари и грабене. Трябва и нещо да се построи, една тухла трябва да се сложи, един метър път да се направи.  Не може и без вяра, без илюзии

ЕС няма план, ако в Украйна настъпи мир

ЕС изисква „безусловно прекратяване на огъня“. Това не е мирно предложение, а опит за по-нататъшно удължаване на войната

Европа без граници, Европа без бъдеще

Само крайните наивници още вярват, че 15-годишен мароканец (или палестинец, или афганистанец, и т. н.) по нещо прилича на европейския си набор

Много е тъжно, когато виждаш как народът ти е вече изроден на генетично ниво

Все повече си мисля, че фантасмагориите за психооръжие може да са истина. Чак толкова идиоти по естествен път не могат да се получат

Когато бостанското плашило е по-важно от сериозните аргументи

Когато спорът започне с присъда и свърши с аплодисменти към собствената теза, читателят остава с усещането, че не е присъствал на дебат, а на моноспектакъл