Убеждаваше ни в предимствата на скоротечната деградация – колко е хубаво само за няколко месеца от достатъчно сигурно място за домакинство на Европейското първенство по футбол да стигнеш дотам, че да приемеш предварителните кръгове на нова световна война.
По същото време тук истерията „Оставка” вече се превръщаше в досада, но се появи възможност да бъде реанимирана покрай вдъхновението от Майдана. И тогава „гражданското общество” започна кампания - вижте само какво правят украинците, така трябва да се прави, така се действа, когато се свалят правителства. Може и да се наложи да се пролее кръв, но борбата за демокрация иска жертви, не става то така лесно измъкването от задушаващата прегръдка на Москва.
И въобще не му мислете за виждащата се чак от Космоса неизбежна катастрофа тя ще бъде социална, икономическа, териториална и военна, но важното е да победи демокрацията. За тази победа си струва да се плати всякаква цена. Дори после да останат неприлично много съмнения, че в цената е включена и неудобна клауза като отнемане на правото да посещаваш тоалетната, когато го почувстваш. Прекалено самостоятелно е за една прохождаща демокрация, която трябва да бъде под постоянен надзор.
Видяхме много добре какво направиха украинците – последното беше да обявят мораториум на плащанията по външния дълг. Това не само че сме го виждали вече, но тази история лично сме я писали, знаем как продължава и че не свършва никак жизнеутвърждаващо. След нея остава едно такова неприятно чувство, едно перманентно неудовлетворение, че нещата уж трябваше да се подредят по-добре, а не се подредиха.
Затова и много отвореното „гражданско общество” вече не ни дава украинците за пример „как трябва да се правят нещата”. Също както вече не дава за пример Протестиращия човек и постиженията му в Арабската пролет, които пък рекламираше до оня ден.
Тогава то солидарно крещеше „Смърт на тирана”, а сега иска свободно придвижване за бежанците и никакви огради пред тях.
Което си е живо безсрамие, но „гражданското общество” е прекалено умно и красиво, за да се изчервява. То е дресирано на свръхнахалство да не поема никога отговорност докато изисква такава от кого ли не и за какво ли не – предимно от политиците. Които обаче по един или друг начин все в един момент си плащат, докато то винаги остава с чиста съвест, с чисти ръце и с ум бръснач. Само неговите провали никога не се броят, даже да са грандиозни като украинската демокрация.
Ако не бяхме толкова тъпи и грозни, ако бяхме следвали радикалната украинска рецепта за демократично щастие – дали щяхме да цъфнем и да вържем. Дали трябва да се предполага обосновано, или дори най-тъпите вече могат да си го представят. И дали тъпите не заслужат поне леко признание от „гражданското общество” – ще прощавате, мислехме ви за завършени олигофрени, но не сте съвсем, след като не се хванахте на този номер.
„Гражданското общество” обаче не иска да се връща назад - било каквото било, няма да се занимаваме повече с Украйна, сега актуална е Македония. Днес трябва да се рекламира нейната народна революция, а какво ще стане след нея, с какво ще бъде сменено старото – не му мислете за последиците които ще са под носа ви. Важното е демократичните революции да продължават, важното е Доброто винаги да побеждава. Ще се ориентирате кое е то по пропагандата на „гражданското общество” – то си знае работата и не е вчерашно. Въпреки че беше едва вчера, когато се опитваше да ви продаде национални катастрофи като демократични чудеса.
Имената на държавите се сменят, но целта остава класика – Държавата да бъде разрушена, камък върху камък да не остане от нея. Защо трябва да се живее в държави, когато може да се живее в едно глобално отворено общество. Защо трябва да я има националната принадлежност, след като просто можеш да принадлежиш на гражданското общество. Само тъпаците се дърпат все още от умния план, но и без това работата им е обречена. Навсякъде, където трябва, има спящи граждански клетки. И те могат да бъдат активирани по всяко време за велики дела като атентати срещу цели държави. А после терористите няма да си спомнят каква са я свършили, нито пък някой ще им търси сметка. Дори няма да бъдат наричани терористи, няма да им бъде вменявано, че са утайката на нечия чужда агентура.
Само превъртелите теоретици на конспирацията могат да мислят така за цвета на „гражданското общество”. Което така и не каза още ли трябва да съжаляваме, че не повторихме Майдана и славната украинска каша, или продължаваме напред.
Важното е демократичните революции да продължават и Доброто винаги да побеждава
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар