След като завладя зрителите в целия балкански регион, които го гледаха по „Фокс Лайф", вторият сезон на сериала „Връзки" се завъртя при огромен успех и по Би Ти Ви. Един от най-интересните и забавни образи в него е на Номер 1 - първия съпруг на главната героиня Мика.
Актьорът Николай Ишков, който влезе в неговата роля, има изключително богат живот, свързан не само с киното, но и с много други области. Бил е успешен президент на футболен клуб „Спартак" (Варна), продуцирал е филми, занимавал се е с различни видове бизнес, срещал се е с едни от най-големите световни звезди на киното. В края на 2014 г. е назначен за директор на софийската зала „Арена Армеец". Женен е, има 4 деца.
- Г-н Ишков, по Би Ти Ви в момента върви вторият сезон на сериала „Връзки", но фенове сега чакат продължението. Ще има ли такова?
- Логично е, ако интересът е голям и всичко във финансово отношение е наред от страна на продуцентите, да се мотивират и да направят продължение. Но всичко е много относително. Ние, актьорите, на този етап нямаме индикации за снимки на трети сезон. Все пак се надяваме да има такъв, защото ни е приятно, че филмът има успех.
- Някои от ролите са писани специално за актьорите, които ги изпълняват. Вие самият имате ли нещо общо с героя си?
- Не бих казал, че моят герой има нещо общо със самия мен. Ние вкарваме част от себе си в емоцията на героя, но иначе нямам нищо общо с Номер 1. Някои от актьорите предварително са били визирани в главата на сценаристите и са били като основа за написването на сценария. При мен обаче, както винаги в моя живот, всичко стана случайно, появи се адски ненадейно. Стана въпрос, че предстои такъв проект. Мишо Билалов, с когото сме близки още от студентските години - снимали сме „А сега накъде?", „А днес накъде?" и т.н. - представи моята персона, после се оказа, че съвсем случайно се познаваме и с продуцентите. И нещата се завъртяха. Имаше и кастинг, в който трябваше да участвам, след това ми съобщиха, че съм одобрен.
- Значи сте ходили на кастинг като съвсем младите актьори?
- Ами да, помолиха ме да отида и аз казах, че нямам нищо против. Аз не се притеснявам от нищо. Отидох в офисите на продуцентите и така стана работата. Да, бях на кастинг с текста от една сцена, в която обяснявам на Мишо Билалов как току-що съм оставил една моя любима - поредна девойка - в планината да стои и да си чака такси. Общо взето, това беше кастингът.
- Смятате ли да засилите актьорските си изяви след този сериал? Сега като че се занимавате повече с други неща.
- Това не зависи от актьора. Аз никога не съм отказвал. Не знам защо повечето хора, които снимат кино, смятат, че аз имам свои виждания и затова не участвам. Никога, когато някой ме е поканил, не съм отказал. Навремето Димитър Митовски ме помоли да изиграя един образ в „Под прикритие". Ако и да играя някакъв имагинерен образ - президент на футболен клуб, но той каза: „Ти най-добре можеш да го изиграеш, ти си бил в този бизнес", викам: „О`кей, Митко, нямаш проблем". И така се появих в две серии. Появих се и във филма на Стефан Командарев „Съдилището", играя малка роля и в един филм, който излезе наскоро - „Жената на моя живот". Така че аз във времето си поснимвам, но нещата, които са ми предлагали, са все за няколко дни, второстепенни и епизодични роли. Да речем, че ролята на Номер 1 е по-обемна, в която мога да разкрия част от потенциала си и хората да видят, че освен президент на футболен клуб, мениджър и всякакви други дейности, с които се занимавам, мога и да стоя пред камерата.
- Бихте ли се захванали пак със спорт? Липсва ли ви?
- Никога не казвам „Не", но пък и никога на 100%, ако предизвикателството не е достатъчно сериозно и провокиращо, не се заемам с него. На този етап изчаквам.
- Гледате ли Европейското по футбол? За кого стискате палци?
- Да, гледам го. Някои казват, че не им е интересно. Но пък на мен ми е интересно. Всяко първенство само по себе си е интересно, винаги има изненади, съспенс, винаги някой от обичайните заподозрени фаворити прави гаф, както Испания бе детронирана от Хърватска, която пък отпадна на осминафинала. Аз много исках добрата стара Англия най-накрая да направи нещо на европейски форум. Разбира се, симпатична ми е и Италия със своя дух и ентусиазъм, и Германия - те са железни, те са войни.
- А българският футбол? Виждате ли го скоро на европейско и световно първенство, или ще продължим да живеем със спомените от 94-та?
- Засега, колкото и да боли, май ще живеем със спомените от 94-та. Не виждам някаква светлина в тунела.
- Срещали сте се с много световни звезди - Мишел Пфайфър, Ричард Гиър, дори Грегъри Пек. Кой най-много ви е впечатлил?
- Много спорадична беше срещата ми с Мишел Пфайфър и Ричард Гиър. Това беше ехе, в далечната деветдесет и... Бяха симпатични. Бях в рамките на 3-4 дни по за 2 часа с Грегъри Пек, който беше сериозен фактор във форум, в който и аз участвах. За него мога да кажа, че беше една уникална, достолепна и велика личност - той вече не е между живите. Тогава, изправен като трикрилен гардероб, всяваше мъдрост и респект с присъствието си и с отношението си към хората. Мога само да се чувствам богопомазан, че съм видял тези хора.
Едно от нещата, които са ми направили впечатление, е беглият контакт с Маркес, докато се опитвахме да вземем интервю от него в Картахена. Бях там около седмица и го наблюдавах. Той е много привлекателна личност. Обсебваше хората по магичен начин, по какъвто само той може. Той беше председател на журито на фестивала на испаноговорящите страни в Картахена, Колумбия - там, където имат къщи Робърт Редфорд и Мюриел Хемингуей.
Другата колумбийска личност, която ми е направила впечатление, бе художникът Фернандо Ботеро с острия си поглед, интересния си живот, начина, по който е успял в изкуството със своите скулптури, които са в целия свят. Това са едни велики личности, които съм виждал. Разбира се, и чаровната Валерия Голино (партньорката на Чарли Шийн в „Смотаняци" - б.а.), която беше една от първите холивудски звезди, дошли в България. Аз бях копродуцент на филма й. След снимките комуникирахме, но нали знаете, животът се развива и когато не се виждаш с някого, прекъсвате връзките си.
- Животът ви е доста свързан с Колумбия. Знам, че сте имали и сериозна връзка с колумбийка, преди да се запознаете със съпругата си. Как стана така и каква е тази любов към тази страна?
- Стана случайно. Когато учехме във ВИТИЗ по време на социализма, там бъкаше от студенти от Южна Америка. Имаше колумбийци, еквадорци, костариканци. И станахме приятели. Един от тях - Раул, ми се обади през 91-ва и каза, че има желание да заснемем филм, да направим екип и да тръгнем. Димитър Гочев беше оператор. И така тръгнахме за Колумбия. В екипа бяха много емблематични хора. Но още преди да тръгнем за Колумбия, на една изложба случайно стана въпросният контакт между мен и въпросната колумбийка. Много време не съм ходил там. Много интересна държава е, не бих казал, че ми липсва, но изпитвам някаква носталгия.
- Говори се, че сте близки с Дарина Павлова. Някои дори казват, че вие сте я предразположили да се съблече във филма „А сега накъде?". Там тя за първи път сваля дрехите си пред камера.
- Това за събличането са легенди. С нея имаме съвсем нормални взаимоотношения. И преди филма бяхме близки, в един випуск на ВИТИЗ сме. Онзи ден й се обадих. Тя беше в Рим. Аз й викам: „Абе, толкова време не сме се виждали и чували!". И се разбрахме да се видим, когато аз отивам в Италия или когато тя дойде в София в края на юли. Та имаме близки отношения, но чак пък аз да съм я предразположил! Рангел каквото и да беше казал в този филм, каквото и да беше поискал, ние бяхме готови на всичко!
- Значи той е бил причината?
- Ама кой друг? Кой друг, ако не Магьосника? Той! Той е в основата на цялата емоция на този филм!
- Имате 4 деца. Как се гледат?
- Ами третата бременност на жена ми просто беше с близначките ни и така стана, че имаме 4 деца - божа работа! Със съпругата ми жонглираме. Тя много пътува. Когато се налага да пътува, ги гледам аз, когато мен ме няма - тя. Помагат ни и доста хора.
- Като шеф на зала „Арена Армеец" кой според вас е концертът на концертите там?
- Откакто съм шеф на залата, едно от най-впечатляващите събития там бе финалът на Детската „Евровизия". Надявам се, че и зрителите пред телевизорите тогава са усетили, че и България може да прави шоу от световна класа. Залата бе одобрена от екипа и мениджмънта на U2, но организаторите не можаха да се договорят и концертът им се размина. Но се надявам, докато аз съм шеф, все някой път U2 да свирят и в България. Трябваше да дойдат миналата година през септември, имаше сериозни разговори, но нещо стана и пропуснаха целия наш регион.
Vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар