Жерар Депардийо - До дъно!

Национално богатство за много французи и ходещ скандал за други. Кошмар за конформистите, които искат всички популярни фигури да бъдат политически коректни клонинги 

 

Отново обвинен, отново в сърцето на скандала - легендарният френски актьор Жерар Депардийо просто не знае как да кротува. 

Преди дни 13 жени обвиниха 74-годишния бонвиван Жерар Депардийо в сексуално насилие. Те са разказали за епизоди на тормоз и изнасилвания, извършени от него в периода от 2004 до 2022 г. Инцидентите били ставали на снимачните площадки на 11 продукции, в които е работил Депардийо.

“Да си беше останал в Русия, а не да се връща в родната си Франция”, шеговито коментираха фенове на Депардийо този пореден опит да бъде наказан от западното феминистко движение #МеToo. Със сигурност сега ще има по-малко пари за вино и хубава храна, защото вероятно ще се охарчи по адвокати.

“Той официално отрича всички обвинения, които могат да попаднат в обхвата на наказателното право”, казаха и въпросните адвокати на Депардийо по повод скандал. Защитниците му твърдят, че някои от описаните инциденти се основават на “много субективни оценки и/или морални преценки”.

Неизменен персонаж на френското кино, енигматична личност, чиято чувствителност и очарование умело се прикриват зад показна сила и могъщество. И всичко това потопено в океан от скандали и легендарни истории за бохемски вечери с по 14 изпити бутилки вино плюс геополитически сюжети покрай приятелските му отношения с руския президент Владимир Путин. Изобилната му филмография включва повече от двеста филми, но в последно време той привлича повече внимание с живота си и извън снимачната площадка.

В края на декември миналата година Жерар Депардийо навърши 74 години, а с годините става все по-активен. В последно време той беше автоматично атакуван от западните либерални медии заради публичната му подкрепа за неговия приятел Владимир Путин, но Депардийо се обяви против военните действия в Украйна и определи случващото се като “братоубийствена война”. 

Жерар Депардийо още в началото призова за сваляне на оръжието и преговори между двете страни. Преди две години пък той официално се покръсти и прие православието в руската църква “Св. Александър Невски”, която се намира в историческия център на Париж. Това бе нова глава в религиозните приключения на френския актьор. През 60-те той за кратко приема исляма, после експериментира с будизъм, хиндуизъм и изявява интерес към юдаизма.

Преди десет години той обяви, че ще се откаже от френско гражданство заради високите данъци, които социалистическото правителство на Франсоа Оланд искаше да наложи на милионерите тогава. Депардийо гневно каза, че за годините, в които е един от най-успешните актьори в историята на Франция, е платил общо над 140 милиона евро данъци на хазната и временно се премести в Белгия, за да избегне новите закони. На следващата година пък отиде в Русия, прегърна се с Путин и получи своя руски паспорт. Събитието стана световна новина, а Депардийо съобщи, че е близък приятел с руския президент и има дълбоки връзки с Русия. После той отново се върна в родината си Франция.

Вече близо половин век години той е една от най-обсъжданите и противоречиви европейски знаменитости. Бонвиван, който щастливо надига чашата на живота. И пие до дъно. Национално богатство за много французи и ходещ скандал за други. Кошмар за конформистите, които искат всички популярни фигури да бъдат политически коректни клонинги.

Той привлича внимание през 80-те с роли в “Последното метро” и “Полиция”, а през 1990-а става световна звезда със “Сирано дьо Бержерак”, който му носи номинация за “Оскар”, награда в Кан и статуетката “Сезар”.

После продължава своя възход в западни продукции и пробива на американския пазар с “1492: Завладяването на рая”, “Зелена карта”, “Хамлет”, “Желязната маска”, “Животът на Пи” и многото други. Енергията му изглежда неограничена, той продължава да се снима в няколко филма всяка година и постоянно преминава от проект на проект. Филмовата продуктивност на Депардийо върви успоредно с апетита за сладък живот, скандали и приключения.

Играл е Сталин и Распутин

Жерар Депардийо притежава солиден опит с превъплъщаването в монументални фигури от руската история. Той вече е играл образите на Распутин и Сталин в историческите продукции “Распутин” от 2011-а и “Креслото на Сталин” от 2016-а. Преди време каза, че е приел да изиграе и Леонид Брежнев във филм за Пражката пролет на хърватския режисьор Лордан Зафранович. Наскоро завърши работа и по минисериала “Диан дьо Поатие”, където влиза в ролята на Нострадамус.

Всеки го обича, но не трябваше да бяга от френските данъци

Бях много критичен към решението му да се откаже от страната си, заради по-високите данъци. За богатите французи трябва да е акт на солидарност да плащат своите данъци. Патриотичен акт. Той е голяма звезда и всеки го обича като артист. Но не беше прав. Не беше и единствен - много богати французи решиха да избягат от своята родина и да не плащат данъци тук.

Жан-Марк Еро, бивш премиер на Франция

Правилен избор за ролята на Колумб

Работихме много добре с него по “1492: Завладяването на Рая”. Знаех, че няма да сбъркам с него за ролята на Колумб. Бях го гледал във френски филми, където той демонстрира онзи рядък талант да приковава вниманието с всяко свое действие. Той правеше посредствените роли в добри, а добрите - в специални. Роден артист, който се нуждае от много малко режисьорски насоки. Майстор на импровизацията, който жонглира с различни стилове.

Сър Ридли Скот, режисьор и продуцент

Той е “по-голям от живота”

Казват, че Депардийо събира в себе си едновременно най-доброто и най-лошото от Франция. Той е “по-голям от живота” - във всеки смисъл. На екрана и извън него. В ъглите на лицето му има и красота и грозота. Присъствието му е силен магнетизъм. Изпълва рамката на кадъра. Днес Депардийо, с печално известните си крайности, е придобил почти митично качество. Има нещо изконно френско в него, нещо, което не резонира по същия начин сред широката публика в англоезичния свят. Но той все пак стана и един от малкото френски звезди с истински успех в Холивуд.

Уенди Иде, кино критичка

 

"Труд"