Султан им трябва на тях! Султан, а не България!

Палачи на Отечеството. Ако бяха живели във времената на Априлския бунт, щяха да колят, бесят и набучват на кол  въстаниците. Щяха да търкалят  главите им по калдъръма...

 

 

"Току-що изгледах видео с речта на Костадин Костадинов, произнесена днес от трибуната на НС в чест на Априлското въстание. 

Няма какво да си кривим душите - великолепно слово, изречено от роден оратор. Костадин Костадинов е единственият депутат и лидер на партия, който може да говори смислено, пламенно и граматически правилно от прима виста - сред цялата неграмотна лумпенска гмеж, навъргаляла се в  креслата в парламентарната зала.

Докато той говореше за апостолите на Април 1876 г., операторът спираше окото на камерата върху отделни "слушатели". Карадайъ демонстративно присмехулно и дори гавраджийски, бе вирнал глава настрана - с вид "не ми пука", че сте се бунтували и освобождавали от робство, щом сега пак сте роби. Ясно показваше, че България не му е ни "велика", ни малка "родина" - не му е никаква. Данчо Ментата също си бе лепнал подигравателно изражение, като слуга, който имитира във всичко агата си. Делянчо Пеевски бе обърнал гръб на говорещия - с животински безизразно лице. Лекето Николчо Минчев цинично броеше лампите по тавана и чакаше досадата да приключи. Боко Банкянски се бе проснал напряко  върху банката - като в леглото до нощното шкафче с пачките и кюлчетата. Огромната му каменна кратуна с мътен, празен поглед на скучаещ престъпник, мудно - като на добиче - се поклащаше насам-натам. Бе ясно - през дедовия му е за България и българите. Той е зает с оцеляването си. Всичко останало да мре.

Костадин свърши речта си с "Да живее България!" Групата на Възраждане самотно изръкопляска. Камерата даде в едър план ПП - Подмяната. Те равнодушно седяха в стиловете си. Не им дремеше за тъпата България. Не си правеха труда да ръкопляскат в нейна чест. Залата бе пълна с мъртъвци."

"Мъртъвци! Тлъсти мърши! Биомаса! С безжизнени лица, с кухи орбити. Без очи. Не мога да ги нарека "скотове", защото животните изразяват много повече човечност и духовност. Просто една камара трупове. Палачи на Отечеството. Ако бяха живели във времената на Априлския бунт, щяха да колят, бесят и набучват на кол  въстаниците. Щяха да търкалят  главите им по калдъръма.

Гласуваха си да почиват в чест на Рамазан Байрама. Султан им трябва на тях! Султан, а не България!

А, щях да забравя - Ленче Общата си взе сбогом с парламента ( но не и с парламентаризма ). Сцената бе сърцераздирателна."

 

Милена Върбанова,  Svobodnoslovo.eu