Прекалено е сигурно, но в дни като този спирам да се учудвам как в Рим най-изключителното зрелище е било да гледаш в амфитеатъра животни да разкъсват хора. Кооолкото по-близо до арената, толкова по-хубаво...
Не, аз няма да споделя видеото с отвратителните кадри с вързаното в МОЛ-а като куче момче. Не само, защото всеки вече го е гледал.
Не само, защото на тези няма нужда да им се прави допълнителна реклама на принципа, че няма лоша такава.
Не само, защото отвращението ми вече е дори физическо.
Гади ми се от стореното от тези хора!
За беса, който ме обхваща и нямам сили да овладея, няма да пиша. Познавам си го и затова не съм наказателен съдия.
Ще си позволя обаче леко да обърна главите ви настрани. Гаврата не се е случила в дън гори Тилилейски и по тъмна доба. О, неее!!! Този потресаващ пърформънс е в символа на нашето време - МОЛ- а!!! Сред множеството хора. Посред бял ден.
И мислите, че някой от тях е протестирал... Че поне една "нацепена батка", чиято черна риза крие бялото му сърце, е реагирал в защита?
Не.
Не.
Всъщност, оказва се, че реакция е имало. Снимали, смеели се, в най - добрия вариант на житейска реакция просто гледали. Може би, докато са хранили с пастичка детето си.
Прекалено е сигурно, но в дни като този спирам да се учудвам как в Рим най-изключителното зрелище е било да гледаш в амфитеатъра животни да разкъсват хора. Кооолкото по-близо до арената, толкова по-хубаво.
Това е, което всъщност ме потресе най-много във всичко гледано и прочетено.
Това е...
Защото:
Хора с осъдимо (във всеки един смисъл) поведение винаги е имало и ще има. Не за тях обаче иде реч.
А за останалите...
От вчера обаче не мога да изгоня от главата си един стих на Димитър Бояджиев:
"Аз много души
видях и прозрях.
И днес ме души
не мъдрост, а страх".
Това е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар