Сега си плащаш, издават те, висиш на претоварените лавици в книжарниците. Литература на една кука, две налице, едно наопаки...
Съвременната ни литература е като обедно меню.
Цени между 9 и 11 лева за книжле, съдържание - блудкаво, наименованията апетитни, вкус никакъв. Предлагат се ролца от рими, тартар от куплети, бели стихове в сладко кисел сос. Предлагат се гарнитури - кашички от безсилие. Писатели и писателки на годината се определят по неясни за мен критерии, по излъчването им познавам, че тук нещо не е наред.
Предполагам, че всичко това е литература на една кука, но не кука за плетене. Куките винаги са определяли българската литература, защо да не я определят и сега. Както и някои жени с по-свободно поведение, отколкото е позволено в девически манастир. Някогашната и скорошна история познават тези зависимости.
Забелязвам рязък завой в ценностната система на издателския свят, чрез потискане на интелектуалния инстинкт и естетически заблуди. За един много лансиран писател приятели ми казват, че са купили книгите му, от които не са разбрали, нито дочели един ред. Литература на една кука, две налице, едно наопаки. Идва ми да кажа - литература на едно... куку, но хайде, благородството задължава.
Слабостта на съвременната литература и книгоиздаване е порочната практика на плащането. Ако авторът не си плати, то някоя организация, нашенска или външна – плаща. Първият вариант е словоплетството, ниската самооценка и качество на текста. Тогава си плащаш, издават те, висиш на претоварените лавици в книжарниците. Когато обаче плаща политическа или идеологическа организация, те налагат до дупка. Там боли. Може да си продаван автор, но не си четен. Може да си лансиран до безобразие, но книгите ти се четат до пети ред. После използват томчето за попълване на библиотеката или да обере някоя неравност между пода и леглото например.
Имам доста такива книги. Книгите подвеждат с луксозни корици и натрапени автори. Авторът, авторът, се явява топката между двете тенис ракети - издатели/спонсори и читател. Обикновено синината от топката е на читателското чело. Но, читателят не прощава. Той захвърля това име и пуска водата след него. Избраните автори обаче, нямат ли представа за собствения си интелектуален инфантилизъм и че с всяка книга само го подчертават?
Идеологическите кръгове използват собствени или приближени механизми да натрапват автори. Но тези кръгове, в един по-имагинерен смисъл, синеят под очите на онези, които четат. Които вярват, че написаното остава. Но с днешните количества и качество, написаното остава - но по щандовете. Далеч съм от предположенията, че с това се изпират пари. Предполагам, че се изпират мозъци, а това вероятно носи или пари или влияние. Или носи разединение на представите за добро и лошо писане.
Когато си сноб и чуеш, че една книга е много яка, плащаш си за снобизма и се сдобиваш с грешната представа, че си читател. Но не четеш. Плащаш си за представата. Глупостта е много добър клиент, затова разбирам „успеха“ на налагани автори. Искате имена ли... Че, ако не се досещате, какви съмишленици бихме били. А и имената нямат значение, защото те минимализират глобалното. Имената само обозначават литературния кич, допълват го, обслужват го. Имената са днес едни, утре други. Те са слуги на идеология, която вероятно иска да размекне и обърка мозъците ни. Литература на една кука. Литература на един куку... Преценете сами и не спонсорирайте книгоиздателството, само защото ви е натрапено.
Лорд Евгени Минчев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар