На днешния ден можем да си спомним за Георги (Гоце) Николов Делчев – един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой на България.
В началото на май 1903 година, на път за среща с водителите на Серския революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Сярско, където са останали да пренощуват. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Според местна легенда, преди това Тефиков неколкократно сигнализира четата за приближаването на потерята със стрелба, но това предупреждение не е разбрано.
Четата прави опит да се оттегли незабелязано към спасителните склонове на планината. Целта изглежда достижима, докато не попадат в засада.
Войводата Гоце Делчев е улучен от куршум, изстрелян при залповата стрелба на турските войници. След 15-часово сражение, от четата на Делчев загиват Димитър Гущанов, Евстати Арнаутчето, Стефчо Търлишянчето от Търлис и Консулата от Волак, а Георги Савеклията от Савек е тежко ранен и заловен от турците. Останалите от четата на Делчев успяват да избягат от селото.
Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев. Гибелта на войводата се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
След като Тефиков забранява на хората си да се гаврят с труповете на Делчев и неговите четници, останките им за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт, след което те са погребани в общ гроб в лобното им място село Баница. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в Илинденската организация.
След 9 септември 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от Съюзна федеративна република Югославия и директен натиск от страна на Съветския съюз, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата културна автономия на Пиринска Македония.
След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но вече е прекалено късно, тъй като в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой, като същевременно и днес в Скопие (днешна Северна Македония) се внушава, че Гоце Делчев е македонец и че е убит не без политическата намеса на България, а самите кости на войводата са в град, който той никога не е посещавал (Скопие) и служат за кауза, която Делчев никога не е изповядвал.
През Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев – Кукуш, и лобното му място – село Баница, са опожарени от гръцката армия, населението им е избито или прогонено в България, а самото село Баница е присъединено към Гърция и е прекръстено на Карие през 1922 година. Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – “Мастора Георги Диму(в) Жилюв”.
Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев – от 1906 до 1917 година. По българска инициатива и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев.
Почит
На името на Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев, село Ново Делчево и село Делчево в Пиринска Македония, град Делчево във Вардарска Македония. На остров Ливингстън в Атарктида има хребет Делчев (Delchev Ridge) и връх Делчев (Delchev Peak), а най-високият връх на планината Славянка е Гоцев връх. Името на героя носят още улици, квартали, училища и читалища в много градове в България и в Северна Македония.
През 1986-1987 година е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на църквата “Въведение Богородично” в Благоевград. Автори на комплекса са Богдан Томалевски, Иван Нешев и Христо Стефанов. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев, починал през 1920 година, в знак на почит и на признателност към рода Делчеви.
Гоце Делчев е сред първите 60 в класацията на БНТ “Великите българи”. По повод 110 години от смъртта му, през април 2013 година бургаската структура на партията ВМРО-БНД поставя паметна плоча на мястото, където е бил Минковия хан, често посещаван от Гоце Делчев. По инициатива на родолюбци и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, която обаче по-късно е премахната от гърците. През юни 2015 г. на нейно място е поставена нова плоча от група родолюбиви българи по инициатива на Костадин Костадинов. Гоце Делчев е сред многобройните личности, описани в енциклопедичната поредица “Бележити българи”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар