"Ние сами трябва да поискаме да споделим тази власт. Ние схващаме демокрацията в много тесен смисъл и оттам нататък нямаме грижа."
9 от 10 законопроекта не се предлагат за обществено обсъждане. Това сочи изследване на Националния център за парламентарни изследвания (някога НЦИОМ - Национален център за изследване на общественото мнение).
"Хората, които ще търпят последствията от тези законопроекти, когато станат закони, не са включени при тяхното обсъждане в парламента", заяви пред БНР журналистът Людмил Илиев от вестник "Сега", който проучва темата.
Той обясни, че обществени консултации са предвидени за законопроектите с вносител Министерски съвет, а "депутатите имат малко повече свобода в това отношение".
"Истински проблемното е, че данните остават едни и същи и не се променят с времето", отбеляза той.
"Там има законодателна култура, изпъстрена с такива лоши практики, които са се вкоренили трайно с времето."
Илиев даде пример със законодателните промени, касаещи концесията на пристанище "Росенец", при внасянето на които не са били посочени никакви сценарии за евентуалните последствия, а са били използвани съвсем стандартни текстове за оценката на въздействието, както при много други законопроекти.
"В оценката за въздействието бяха изредени същите тези стандартни фрази, които виждаме в почти всеки един друг законопроект. Бихме очаквали като граждани, които имаме здрав разум и знаем, че нещо ще се случи след такава важна стъпка, обаче там няма дори намек от сценарии какво ще е възможното развитие след това – ще бъде ли съдена България, ще трябва ли да изплащаме милиони…"
"Неучастието на гражданите при обсъждането и приемането на законите е въпрос на власт. Когато депутатите определят собствения си тесен кръг като единствените хора, които могат да вземат решенията за законодателството, тогава те определят и кръга на хората, които разполагат с власт в държавата. Кой остава извън този кръг? Всички останали. Те имат власт, за да вземат решенията какви ще бъдат правилата в нашето общество и не допускат заинтересуваните граждани да споделят тази власт. Това е едната страна на проблема. Другата е нашата собствена отговорност като граждани. Ние сами трябва да поискаме да споделим тази власт. Не може да продължим да бъдем толкова пасивни като общество, когато се решава всеки ден в парламента нашата съдба и нашият бъдещ живот", коментира Людмил Илиев.
"Ние схващаме демокрацията в много тесен смисъл и оттам нататък нямаме грижа", подчерта журналистът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар