Вежди Рашидов - HOMO LIBER*

Отдръпнал се от политиката и за пореден път огорчен от нея, той има цялото време и пълната свобода да се отдаде на това, което умее най-добре - да твори

 

 

Стана традиция Вежди Рашидов да посреща рождения си ден - 14 декември - с изложба. 

Така е и тази година. В навечерието на своята 72-годишнина, той подреди десет акварела и две бронзови скулптури в Арт галерия “Vejdi”. Творбите са вдъхновени от неотдавнашно съвместно пътуване до Гърция с дългогодишния му приятел Захари Каменов, който пък излага десет живописни платна и две керамични скулптури - ангели.

“Пейзажи от Гърция” е замислена специално за Коледа. Изложбата е магичен слънчев лъч в най-късите и мрачни дни на годината, който ни подсказва, че пак ще има лято и море. 

“Пейзажът носи една интимност, в която ние съзнателно или несъзнателно съществуваме. Това е средата, в която всичко останало носим като духовен потенциал”, казва Вежди Рашидов и допълва: “При цялото това отвратително ежедневие на мрак, на ужас, ние днес направихме една свежа, елегантна, красива изложба”.

До 8 август тази година Вежди Рашидов трябваше да съвместява твореца у себе си с битието на политик. Тогава, за една изпусната нецензурна реплика по повод протестите срещу домашното насилие, изречена в почивката на заседание на Народното събрание, но пред включен микрофон, той подава оставка като председател на Комисията по култура и като член на ГЕРБ, а на следващия ден - и като депутат.

Рамката, наложена му като дългогодишен политик (депутат в почти всички Народни събрания от 41-вото насам, включително като председател на 48-ото) и два мандата министър на културата (в първите две правителства на Бойко Борисов), очевидно е тясна за нестандартния, мъдър и чувствителен артист. Сега, отдръпнал се от политиката и за пореден път огорчен от нея, той има цялото време и пълната свобода да се отдаде на това, което умее най-добре - да твори.

За разлика от повечето хора, издигнали се по стълбицата на партийната йерархия, Вежди Рашидов влиза в политиката като богат човек, спечелил слава и прилично състояние благодарение на собствения си талант и труд. Затова, когато по време на министерстването му го обвиняват, че е милионер, некомпетентен и “мултак”, отговаря на хулителите както трябва - чрез съд. Приема само шеговитата титла, дадена му от покойния шеф на “Мултигруп” Илия Павлов на 45-ия му рожден ден - “главен мултак на републиката”. На злостните коментари отговаря: “По-добре мултак, отколкото калтак!”

Вежди Рашидов никога не е бил галеник на съдбата. Майка му, народната певица Кадрие Летифова, загива в катастрофа едва на 32 години, когато той е на 11. Баща му и по-големият му брат работят в мините из Родопите, а него го дават в сиропиталището в с. Студен кладенец, Крумовградско. Там завършва седми клас и кандидатства в Художествената гимназия в София. Първата година не го приемат, но той упорства и на втората успява. Ученическите и студентските му години са борба за оцеляване. Работи в ателиетата на професори от Художествената академия и едновременно се учи от тях, през ваканциите копае в рудниците на Мадан. Топи асфалт като общ работник на гара Искър, разтоварва вагони на Сточна гара.

През 1985 г. спечелва конкурс и заминава във Франция, макар и след доста перипетии - от МВР не го пускат, но Георги Джагаров, тогава зам.-председател на Държавния съвет, гарантира за него. Вежди Рашидов решава да остане в Париж и година и половина прекарва на един таван без виза и без пари. Накрая се връща, а Джагаров го нарича “блудният син”.

Скулпторът никога не забравя тъжното си детство, затова години наред помага на сиропиталището, където е живял. Докато то съществува, редовно прави дарения от маратонки, дрехи, храна, учредява стипендии, които плаща със заплатата си на депутат. Праща дарения в Дома за артисти ветерани. С лични средства подпомага лечението на наши творци.

Потресен от жертвите на земетресението в Армения през 1988 г., художникът дарява лични 60 000 долара на пострадали, за което страната и досега му е признателна. Прави безвъзмездно 18-метровия паметник, посветен на децата, загинали в река Лим. В зората на демокрацията купува на болницата в Кърджали апарат за хемодиализа, а на поликлиниката в града - автомобил. Вечно благодарни ще му бъдат близките на леяр, изгубил зрението си при инцидент, на когото Вежди се съгласява да дари роговиците на починалия си брат.

Признание по цял свят

Вежди Рашидов е един от първите наши творци, които в соц времената тръгват по света. Не се знае колко точно изложби е направил, но със сигурност са повече от 50. Само в Париж престижни галерии организират осем пъти негови самостоятелни изяви. Произведения на скулптора има в много частни колекции и музеи в чужбина - в Москва, Кьолн, Ереван, Варшава, Токио, Париж, Торонто, Анкара. Носител е на орден “Стара планина” I-ва степен, връчен му от президента Георги Първанов през 2002 г.

Има афинитет към доброто изкуство

В моята професионална кариера г-н Вежди Рашидов ми е помагал много. Винаги се е отнасял добре към моята работа. Той има афинитет към доброто изкуство. Смятам, че в Пловдивския театър правехме добри неща и той беше като един здрав гръб зад нас. Помогна за ремонта на театъра. Това са неща, които човек не може да забрави. Харесвам го и като човек.

Кръстю Кръстев, министър на културата

Свързва ни приятелство

С Вежди ни свързва приятелство. Правили сме доста изложби заедно преди години - от Париж до Токио, в Амстердам, Виена, Белград, Анкара, Сеул... Пътувахме много. Бяхме млади, доста по-млади. Получи се една пауза, понеже той се занимаваше активно с политика. И това е една поредна изложба, съвсем спонтанна. Идеята изникна в края на лятото, когато бяхме в Гърция. Аз показвам предимно пейзажи с маслени бои, рисувани тази есен, специално за галерията на Вежди - за да сложим малко повече светлина в светлата му галерия.

Захари Каменов, художник

Завиждат му хора, лишени от талант

Човек с неспокойна гражданска съвест, по характер е импулсивен и трудно се сдържа да не каже това, което мисли. Това, разбира се, предизвиква у мнозина отрицателни реакции, в повечето случаи за истината му плащат не с любов, а с омраза. Неговият талант, неговата световна известност и неговата извънредна популярност у нас събуждат у някои невъздържана завист, особено озлобени към него са хората, лишени от талант.

Стефан Цанев, писател

*свободен човек (от лат.)

 
Славяна Манолова, "Труд"