Христо Ботьов Петков е български поет, публицист и
журналист, революционер, идеолог и ръководител на
национално-освободителното движение на България
Навършват се 176 години от рождението на българския поет и революционер Христо Ботев.
Христо Ботьов Петков е български поет, публицист и журналист, революционер, идеолог и ръководител на национално-освободителното движение на България (1848-1876).
Бил е учител (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния му Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. "Дума на българските емигранти" (1871), заедно с Любен Каравелов списва в. "Свобода" /от февруари 1873 г. в. "Независимост"/ (1872), издава в. "Будилник" (1 май-1 юни 1873), в. "Знаме" (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876).
Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход "Радецки" и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875). Автор е и на политическа публицистика - "Народът. Вчера, днес и утре", "Решен ли е черковният въпрос?", на фейлетоните "О, tempora! O, mores!", "Това ви чака", "Послание от небето", "Политическа зима" и др.
Майце си
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар