Един външен министър поканил на среща група европейски посланици, акредитирани в страната, на която той е външен министър. Те отказали.
Според букварни аксиоми на дипломацията, работата на посланиците по принцип е да прокарват интересите на своята страна в страната на акредитация, чрез разговори на различно ниво и в различни сфери - политическа, икономическа, културна, журналисти и пр., присъствие на различни събития, с дискретни предложения след това до столицата на изпращане за действия. Без намеса във вътрешните работи, иначе ги гонят.
Споменатите по-горе посланици, като не искат да се срещат с външния министър, и особено ако не им дават достъп до президента (а достъпът до президента обикновено е ограничен, дори в обикновени ситуации и без война или "военна операция" - напр. "Пустинна буря", "Атила", СВО), какво правят Техни Превъзходителства в страната на акредитация, срещат се с опозицията и само това ли?!?
Какви нефелници посланици...
А, да не забравя - този министър е Лавров. На мястото на Лавров бих подканил учтиво посланиците да напуснат страната, и техните заместници да се срещат само с неговите заместници, а ако съм добричък, бих ограничил достъпа им в МИД (Руското външно министерство) - да се срещат само с референтите по дадената страна (референтът, обикновено, е аташе - най-ниският дипломатически ранг - и над него е шеф на секция, после началник отдел, после директор, после генерален директор, и после зам.-министри, над които е министърът, такава е йерархията).
Петър Воденски
Авторът е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009)
Няма коментари:
Публикуване на коментар