На 25 юли 1943 г. Бенито Мусолини, след като беше отстранен от власт от собствения си Велик съвет, беше извикан на конференция с крал Виторио Емануеле в парка Вила Ада в специалния бункер, известен като Вила Ада Савоя.
Кралят каза на Мусолини, че новият италиански министър-председател ще бъде генерал Пиетро Бадолио. Уморен, небръснат и разтърсен, Мусолини напуска срещата, само за да бъде арестуван от карабинерите.
Той ще бъде държан на различни скривалища, докато не бъде преместен в хотел Campo Imperatore в Апенините.
По лична заповед на Хитлер, германски екип, съставен от нацистки парашутисти (Fallschirmjäger) и екип, привлечен от Waffen SS, се събира в 10 планера във въздушната база Pratica di Mare в Рим, където са теглени на едно ударно разстояние от хотела.
На 12 септември 1943 г. планерите превозват италиански генерал, чиято роля е да убеди тъмничарите на Мусолини да не стрелят по нацистките спасителни сили. Четири дни преди това италианското правителство подписа примирие със Съюзниците, събитие, внимателно проследено (чрез прихванати комуникации) от нацисткото разузнаване. Съюзническите сили вече бяха превзели Сицилия и бяха настанени в Южна Италия.
Хитлер нареди на армията си не само да освободи Мусолини, но и да превземе Рим, което те послушно направиха. Когато това се случи, новото правителство, оглавявано от Бадолио и краля, избяга от Рим и се присъедини към съюзниците в Бари, на Адриатическо море в южната част на страната.
Германците създават военна отбранителна линия, наречена линията Густав. Мусолини беше изведен от Италия, първо с лек самолет Storch, а след това прехвърлен на по-далечни самолети, които първо го откараха до Виена и, след освежаване, до Берлин. Хитлер ще го приеме и ще го назначи начело на едно малко италианско правителство, наречено Италианска социална република (Repubblica Sociale Italiana или RSI).
През април 1945 г., когато германската отбрана се разпада, Мусолини и любовницата му Клара Петачи се опитват да избягат в Швейцария, но са заловени от италиански комунистически партизани и екзекутирани на 28 април близо до езерото Комо. Телата им бяха откарани в сервиз в Милано, където и двамата бяха обесени за краката си за публично показване.
Тази част от историята на Втората световна война може да бъде модел за плановете на Пентагона на САЩ за спасяване на Володимир Зеленски, ако правителството му в Киев се разпадне.
САЩ изстреляха редица пробни балони и насърчиха френския лидер Еманюел Макрон да предложи идеята за изпращане на войски на НАТО в Украйна, за да спасят по някакъв начин украинците от руснаците.
Подобни неща нямаше да бъдат обсъждани в учтиви кръгове до провала на украинската контраофанзива и рухването на отбраната на Авдеевка. Сега е очевидно, че Русия е увеличила темпото на своите операции и завзема територии, държани от украинската армия.
Също така сега е ясно, че Украйна има значителни проблеми с работната сила и опитът й да използва силови средства за задържане на потенциални новобранци предизвиква безредици в страната, включително в големи градове като Одеса, Харков и Киев.
Проблемът за Вашингтон е липсата на политическа подкрепа за всякакви военни операции на НАТО в Украйна. Разкритията, особено в европейската преса, включително запис на германски офицери, които обсъждат как биха могли да взривят масивния мост на Керченския пролив с ракети Taurus и да маскират операцията, подкопават вече силно подкопаното доверие в германското правителство у дома. Френско „незабавно“ проучване междувременно показа, че две трети са против изпращането на войски в Украйна.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, който наскоро излезе от сериозна операция на простатата, за да тества настроенията на Капитолийския хълм, твърди, че ако Русия „победи“ в Украйна, доста скоро след това руснаците ще атакуват територията на НАТО, което предполага, че първите атаки може да са срещу балтийските държави.
Остин знае, че няма доказателства в подкрепа на неговия аргумент. Същите твърдения, идващи и от европейски лидери, се основават на предположения и твърдения без никакви факти. В речта си за състоянието на нацията в Москва руският президент Владимир Путин заяви категорично, че Русия няма намерение да напада Европа.
Остин и Пентагонът са пред дилема. Без провокация от значителен мащаб, която да оправдае намеса на НАТО (поредното учение в Тонкинския залив, което беше изфабрикуван повод за война), какво могат да направят САЩ, за да спасят Украйна? Как може да се размине с намеса, срещу която повечето хора в Европа или Съединените щати биха възразили?
САЩ не могат просто да изпратят войски, за да започнат да се бият с руснаците. Тогава със сигурност ще започне война в Европа. Путин вече отбеляза, че ако има война в Европа, Русия може да използва своите „тактически“ ядрени оръжия.
НАТО играеше игра на нерви с руснаците в продължение на много месеци, насърчавайки Украйна да използва доставени от алианса оръжия, за да атакува руски градове, например, или се опитваше да разруши Кримския мост или друга критична руска инфраструктура. Въвеждането на фронтови войски на НАТО не може да бъде скрито зад фасада на ненамеса или правдоподобно отричане.
На какво основание войските на НАТО биха могли да се разминат с някаква намеса без руска контраатака? Нацисткият пример за освобождаването на Мусолини може да е модел, който в съвременна интерпретация би могъл да свърши работа.
Никой не може да каже колко дълго може да издържи правителството на Зеленски в Киев. Със стабилното руско военно настъпление, нарастващите сътресения у дома, отказа да се проведат избори, хвърлянето в затвора на хора, които са против Зеленски, и множество непопулярни мерки, властта на Зеленски навлиза в зоната на отчаянието.
Руснаците може да видят възможност за преход на властта към лидерство в Киев, склонно да сключва сделки с Москва. Зеленски вероятно не може да направи това: той е твърде отдаден на изгонването на всички руснаци от украинска територия и изисква съдебни процеси за военни престъпления, като също така настоява, че никога няма да има работа с Путин в Русия. Ситуацията със сигурността на Зеленски в Киев може бързо да се лоши.
При тези обстоятелства Пентагонът може да спаси Зеленски и да го премести другаде, като Лвов е най-вероятното място, тъй като е далеч на запад и е предизвикателство за руснаците да го достигнат, ако искат да се справят със Зеленски с помощта на военни средства. Спасени от „силите“ на НАТО, руснаците може с радост да видят Зеленски и неговото правителство да си тръгнат.
Това би направило преместването евентуално неоспоримо или поне не най-лошият резултат за руснаците. Тогава те биха могли да се справят с по-гъвкаво заместващо правителство.
В действителност, точно както Италия беше временно разделена (повече или по-малко) наполовина, с линията Густав като демаркация, докато съюзническите сили най-накрая превзеха Монте Касино през май 1944 г., Украйна също може да бъде разделена, въпреки че как точно ще зависи от това, което остава в Украйна като армия, подкрепяща Зеленски.
Ако някой с качеството на бившия главнокомандващ Валерий Залужни поеме управлението в Киев, това може да означава, че престоят на Зеленски в Лвов ще бъде кратък и той ще се пенсионира другаде. От гледна точка на НАТО и Пентагона, подобен процес ще отнеме известно време, може би дори година, позволявайки на президента Джо Байдън да издържи до изборите в САЩ през ноември.
Няма много добри избори за НАТО или Вашингтон. Байдън не може да си позволи още един провал след Афганистан, но той бързо върви в неговата посока благодарение на руските военни победи и разпадането на отбраната на Украйна. Байдън има възможност да започне мирни преговори с Русия, но Москва може да не се интересува.
Разбира се, военната ситуация в Украйна може да се стабилизира и руснаците да решат да изчакат до изборите в САЩ през ноември, но сега това изглежда малко вероятно. Руснаците са под собствения си вътрешен натиск да приключат „Специалната военна операция“ и в момента няма причина да се смята, че Путин и руската армия ще се забавят или ще отстъпят.
В тази светлина моделът на спасяването на Мусолини в хотел Campo Imperiale може да бъде една от малкото налични алтернативи.
Д-р Стивън Брайън, Weapons and Strategy
За автора
Д-р Стивън Брайън има 50 години опит в академичните среди, правителството и индустрията. Той е бил старши директор по персонала на комисията по външни отношения на Сената на САЩ, ръководител на Еврейския институт по въпросите на националната сигурност, заместник-секретар на отбраната по политиката за търговска сигурност. Заемал е и други отговорни постове.
Превод и редакция: Епицентър.бг
Няма коментари:
Публикуване на коментар