Битката при Батулия

Жандармеристите, участвали в убийството на Томпсън и другите партизани, са осъдени на разстрел от състав на Народния съд в Ботевград и присъдата е изпълнена на 7 февруари1945 г. 

 

 

На 23 май се навършват 80 години от битката при Батулия, една от най-известните и тежки битки в историята на партизанското движение в България.

През 1944 г. Втора национална освободителна бригада, подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА)  е мощна партизанска групировка, формирана от партизани от Трънски партизански отряд и Войнишкият партизански батальон "Христо Ботев". Групировката, която действа в Югозападна България  е добре въоръжена с британска помощ. Великобритания и САЩ са поели да снабдят с оръжие партизаните в Югославия, Гърция и България и за тази цел в района е изпратена мисия, ръководена от майор Мостин Дейвис, която да установи връзка с Главния щаб на българските партизани. Групата на Дейвис е спусната с парашути на безопасно място в Албания, откъдето преминава в Югославия и  се установява в района на с. Църна трава, близо до българската граница, откъдето с помощта на сръбски партизани се свързва с Трънския отряд. Към нея впоследствие се присъединява и втора група на майор Уилиям Франк  Томпсън (тогава капитан), спуснати с парашути на 25 януари 1944 г. в района на с. Добро поле, в тогавашна Югославия, недалеч от  границата с  България.

Английското военно командване е разработило специален “План за операции срещу фашистката власт в България”  и на  1 февруари 1944 г. групите на Дейвис и Томпсън имат поставена задача от английската главна квартира да съдействат на партизанското движение и Отечествения фронт в България за засилване на въоръжената борба до степен на въстание,  като в частност се предлага българските партизани, съвместно с 5-та сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш.

От 18 до 28 март 1944 г. обаче, армейски части под командването на ген. Александър Попдимитров, превъзхождащи силите на партизаните от бригадата, провеждат успешна операция под името „Радан” срещу тях, от двете страни на българо-сръбската граница. Загиват над 300 души партизани, български и сръбски, загива и майор Дейвис. Майор Томпсън оцелява, части от бригадата и войнишкият партизански батальон „Христо Ботев“ се измъкват от обръча и преследвани от войскови части и жандармерия извършват поход  от Югозападна към Северозападна България. Още от самото начало бригадата води непрестанни боеве – при връх Тумба, заедно с югославски партизани, при Куса врана, Власи, Трънски Одоровци, Смоловци, Росоман, Дълги дел и  Говежда. Преминават през селата Говежда и Дълги дел (недалеч от Берковица), по посока Лъкатник, като се надяват да установят връзка с бригада “Чавдар”, без да подозират, че чавдарци са разгромени още на 3 май, и че района на Искърското дефиле  изобилства от засади. Изтощени и гладни, на 23 май  те са обкръжени в местността "Марина мъртвина" на около 2 км от с. Батулия. Започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. Загиват 10 партизани,  някои успяват да се измъкват. След свършване на боеприпасите малка група партизани, сред която са 23 годишният майор Томпсън, сержантът  Ник Монро и  радистът сержант Кенет Алек Скот са пленени.

Пленниците са откарани в с. Литаково, където е разквартирувана 6-та Врачанска жандармерийска дружина, която е част от специален сборен отряд, ръководен от известният със своята жестокост командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия Генерал Констатин /Кочо/ Стоянов, заповядал борбата срещу тях да се води по закона за преследване на разбойниците, като се унищожават всички заловени или разкрити партизани, ятаци и конспиратори, даже и предалите се такива, без да бъдат давани под съд. Командирът на Врачанската дружина капитан Янко Стоянов провежда разпит на Франк Томпсън, който  му казва, че България и Великобритания са в състояние на война, и съгласно международни конвенции, към него следва да се отнасят като към пленен английски офицер. Капитан Стоянов му отговаря, че той няма да е третиран като военнопленник, а като бандит, защото е заловен с партизани, които също са бандити. Кенет Скот  е откаран в София, за да го ползват в радио игра с Лондон  като радист.

Пленените партизани, подложени на мъчения са разпитвани отделни.

Вечерта на 10 юни 1944 г. от общината извеждат 13 мъже, между  които майор  Томпсън, Ник Монро, още 9 партизани  и ятаците Христо Гурбов от Ботевград и Лазар Стоянов от Скравена. Разстрелват ги  в района на местността „Калето“ край село Литаково, като според някои сведения капитан Янко Стоянов лично е разстрелял майор Томпсън.

България почита паметта на майор Дейвис. На 3 юли 1947 г. по покана на министър-председателя Георги Димитров в България пристигат неговата майка Теодосия и брат му Едуард-Палмър. Неговото име носят: улица в село Литаково и улица в София. На Франк Томпсън е  посветен документалният филм „Майор Томпсън - (не)нужният герой“, 2022 на  сценаристите Пенчо Ковачев и Марин Дамянов и  режисьора Жезко Давидов.

Днес в Батулия има паметник на майор Томпсън. На около 1 км от неговия паметник е старият паметник на убитите тогава  известни партизани Дичо Петров, командир на войнишкия партизански батальон  и на Йорданка Чанкова, член на Политбюро на ЦК на БРП (к) и участник в  битката при Батулия, ранена тежко, пленена и след жестоки мъчения разстреляна на 1 юни край село Елешница.

В Батулия има  паметник и на 19-годишния партизанин Захари Манасиев Димитров от с. Киселица, община Трекляно, Кюстендилско. Той е завършил прогимназия  в с. Средорек и през 1942 г. учи в Учителския институт в Кюстендил, където  е избран за секретар на изграденото през същата година ремсово дружество. През пролетта на 1944 г. младежът  се присъединява към войнишкия партизански батальон „Христо Ботев” и е  част от бригадата, която извършва преход към Северозападна България. В битката крий Батулия  успява да се измъкне с други партизани  от обръча, но са преследвани и на 27 май  участват в нова битка, в района на Горни Богров. Захари и няколко други партизани успяват да се оттеглят към с. Новоселци (днес Елин Пелин), но там отново са обкръжени и след като свършват патроните са пленени. Захари Димитров  е подложен на разпити и мъчения  Разстрелян е на 3 юни 1944 г. край с. Батулия, Софийско. Днес, както и на майор Томпсън, в Батулия има негов паметник, а в центъра на село Средорек е издигнат паметник и чешма в негова чест.  

19-годишният младеж, ако бе останал жив, би се радвал днес на своя племенник - академик проф. Чавдар Славов, началник на  Клиниката по Урология и Андрология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София. Проф. Славов  е специализирал в Русия, Франция, Англия, САЩ, Германия, Белгия по проблемите на реконструктивната, трансплантационна и лазерна урология. Той автор на  420 научни труда 21 монографии и учебници, някои от които и на английски език.

Капитан Янко Стоянов е екзекутиран на 10 или 11 септември 1944 г. в Литаково от селяни заради мъченията и избивания на хора без съд и присъда. Жандармеристите, участвали в убийството на Томпсън и другите партизани, са осъдени на разстрел от състав на Народния съд в Ботевград и присъдата е изпълнена на 7 февруари 1945 г.

В София, на петдесетина метра от Националния дворец на културата има паметник на жертвите на комунизма. Там е изписано и името на капитан Янко Стоянов и това на генерал Кочо Стоянов, макар че той не е имал изпълнена присъда от Народния съд,  защото се е  самоубил в деня на преврата на 9 септември 1944 г.

 

Антон Гицов, Epicenter.bg