Едно от най-странните и абсурдни неща в нашата държава е статистиката.
Не правят изключение и нейните данни от края на миналата седмица. Според информация от Националния статистически институт през първото тримесечие би трябвало да сме забогатели, защото за това време човек от едно домакинство е похарчил средно 2 524 лв., а е получил 2 840 лв.
В същото време статистиката на БНБ показва, че българите продължават ударно да теглят бързи кредити, като все по-трудно ги връщат, а необслужваните бързи заеми минават 420 млн. лв.
Богат човек пари назаем не взема. Във всяка странност обаче има и логика. В случая тя лесно може да бъде обяснена и да бъде поставена диагнозата на болест, от която страдат повечето българите - бедност.
У нас тя е свързана и с друг феномен - хем да работиш, хем трудно да свързваш двата края. Размерите на бедността се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността.
По данни на СБ, преди десет години този дял е обхващал 8% от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства.
Оттогава не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12%. Освен това разликата в доходите на най-бедните и най-богатите у нас е пет пъти, при разлика два пъти в другите страни от ЕС. И ножицата продължава да се разтваря. Това показва едно - болестта у нас става хронична.
Евгени Гаврилов, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар