ГЕРБ - от изборна победа към следизборен тупик

Изборите показаха начина, при който обществено недоволство вече може да се канализира извън основните медийни канали, през социалните медии

 

 

На пръв поглед изглежда, че изборите резултати са буквално „нарисувани“ в полза на ГЕРБ. 

И това не е случайност. Партията на Борисов успя да наложи определени рамки на предизборната кампания, които въздействаха върху всички други основни участници в надпреварата.

Защото, каквото и да си говорим, ГЕРБ още не е излязъл от шока от 2020 г. и за да може да поеме отново открито управлението, трябва да бъдат създадени специфични външни условия. Които ако не са налице, може да се повторят случаите от април 2021 г., октомври 2022 г. и април 2023 г., когато ГЕРБ отново бяха първи, но властта им се изплъзваше от ръцете. Последният път дори бе сътворен прецедент в световната политическа история, когато първата политическа сила подкрепи по същество кабинет на малцинството на втората.

Оправданието бе, че това е цената, която ГЕРБ трябва да заплати, за да излезе от политическата изолация. И изглежда, че жертвата си е струвала. ГЕРБ умело използва управлението на кабинета Денков-Габриел, за да покаже, че ПП-ДБ не само, че не разполагат с опит и визия, но и са страшно изкушени и податливи на корупция.

Така за първи път от 2020 г. насам срещу ГЕРБ нямаше сериозен политически конкурент, който да заеме позата на негов морален съдник. Ако първо ИТН, после и ПП изградиха успешни кампании върху демонизирането на ГЕРБ, сега подобен играч на политическата сцена липсваше. „Справедлива България“ зае някакви лейбъристки позиции, „Синя България“ дори не отрече, че е готова да се съюзи с Борисов, а „Ние идваме“ остана в електоралната си черупка.

Това е и една от главните причини за ниската избирателна активност, но и направи възможно бъдещия кабинет да се сформира върху логиката на изборните резултати, а не на отношението към миналите управления на Борисов. Това бе първата „предизборна“ победа на ГЕРБ. Срещу себе си те нямаха ясна и категорична алтернатива.

На второ място, чрез категоричното си позициониране на първото място, ГЕРБ прикриха донякъде собствените си електорални загуби от участието в сглобката. В условията на отрицателен тренд, те трябваше да заложат не само на ниската избирателна активност, но и да упражнят  натиск срещу останалите си опоненти, главно срещу ПП-ДБ, но вероятно и създадените двойници на „Възраждане“ и БСП също не е случайно явление.

Така ако ПП-ДБ реши да участва в едно бъдещо управление, вече не може и да се мечтае да поставя сериозни условия пред ГЕРБ, камо ли да претендира за ключови позиции  в управлението. Вариант за кабинет ала-Денков е напълно немислим, това постигнаха десетте процента разлика.

Но ПП-ДБ не биваше да бъде убит окончателно. Затова и компроматните атаки от началото на кампанията не получиха своето развитие, ако те бяха доведени до край, имаше риск коалицията да се превърна в малка, но страшно озлобена на Борисов формация. Сега те все пак запазиха някакво електорално ниво, но знаят, по чия милост това се случи и какво може да последва, ако заемат позицията на опърничав партньор.

Спрямо тях тепърва ще се действа, разбира се, първо с добро. Вече „водещите ни анализатори“ започнаха да ни плашат с международното положение и „Величие“. Оставката на Христо Иванов също ще внесе смут в редиците на коалицията. И може да се провокира някакво вътрешно разцепление, а Борисов и Пеевски не се нуждаят от цялото ПП-ДБ, ще им стигне и четвъртинка от него.

Ако това не помогне, ще започне тричане. И нови скандални разкрития ще последват, и прокуратурата ще се задейства по тях, и отново „Синя България“ ще започне да се лансира масирано в медиите, за да може, поне в началото един бъдещ кабинет, образуван от ГЕРБ да бъде предпазен от протести на жълтите павета.

Ако тази опасност бъде елиминирана, тогава вече и Борисов може да излезе открито начело. Но неговият истински проблем е съвсем друг. След 9 юни България е съвсем друга. Начинът, по който проби „Величие“, ще бъде копиран от много други политически играчи. И обществените настроения ще започнат ускорено да се трансформират. Изборите показаха начина, при който обществено недоволство вече може да се канализира извън основните медийни канали, през социалните медии и несистемните послания.  И това е големия пробив от изминалата неделя. Въпреки че засега се изразява с няма и 5%.

 Георги Георгиев, Glasove.com