През 1988 г. млад професор по международни отношения от университета Фудан в Китай в продължение на половин година обикаля САЩ.
Той искал да опознае тази велика страна в дълбочина, в момент, когато Съветският съюз е към своя край, Япония оспорва статута на САЩ като водеща световна икономика, а САЩ засилват неолибералния си процес, започнал през 70-те години.
Уан Хунин, „китайският Токвил“, както става известен оттогава, предупреждава в предговора към своята „Америка срещу Америка“ (публикувана през 1991 г.), че „очевидно съм изучавал и виждал Съединените щати като общество, повече като наблюдател, отколкото като изследовател“.
Нация на противоречията
Това е честно свидетелство на човек, който е успял проницателно да схване много от характеристиките на социалната реалност на една разнообразна страна в конкретен исторически момент. Вероятно вдъхновена от филма „Крамер срещу Крамер“ (1979 г.) – към който той прави малка препратка – драмата на дете, което вижда как родителите му се развеждат и тръгват по различни пътища, може да бъде критика на крайния индивидуализъм на това общество.
Това е социологически документ от изключителен интерес, неподвластен на времето, въпреки че е написан преди почти четири десетилетия. В него се възхваляват многобройните достойнства на една страна, потънала в противоречия. Уанг иска да усвои добрите примери в Китай: предприемачество, прагматичен дух, уважение към традициите, стремеж към модерност, симбиоза, която не винаги е лесна за разбиране.
Още в самото начало на книгата авторът признава, че макар марксизмът да е бил прав в анализа си на капитализма, той е сбъркал в своя фокус. "Дълго време, воден от укрепването на идеологията, се наблюдаваше пълно отхвърляне на капитализма, което беше повлияно от догматизъм, който пречеше на хората да преценяват капиталистическото общество обективно и научно". Към тази самокритика той добавя, че под влияние на „лявата идеология“, която приемаше за свой контур класовата борба, перспективата ни за целия свят беше объркана и на хората беше попречено да се поучат от напредничавия опит на други страни“.
Но в американското общество от 80-те години той вижда и семената на предстояща социална катастрофа: „В стоковата икономика силата на парите е непреодолима. Без сила, която да я направлява, хората ще се ориентират към печалбата. Това в крайна сметка ще доведе до сериозни социални проблеми“. Има ли съмнения относно точността на прогнозата му?
В своята ретроспекция на еволюцията на тогавашната най-голяма икономика в света авторът говори за парадоксите, които американското общество е преживяло, откакто Мейфлауър е пристигнал на бреговете на Нова Англия. От дебата за предимството на свободата пред равенството до нарастващите по онова време кризи на ценностите, бедността, крайното неравенство, престъпността и наркотиците, Уанг представя откровена критика на съмнителната реалност на САЩ в края на 80-те години.
Нарастващата власт на лобитата с последици в академичните среди, държавната служба, свързана с двупартийната система, която контролира всичко, големите корпорации, липсата на авторитет, разпадането на ядрените институции като семейството. Нищо от това не е пример за подражание, но си струва да се замислим върху него.
В книгата не се споменават редица други фактори, довели до сегашната гранична ситуация, като например финансиализацията, чумата на оръжията, както вътрешни, така и външни, безкрайните войни или корупцията, но това е изчерпателен и много описателен текст. Прост, но увлекателен.
Що се отнася до международните отношения, Уанг предупреждава, че „дълго време американците не искаха да признаят успеха на Япония […] мисля, че те отново ще се сблъскат с подобна ситуация“ и че именно „тогава американците наистина ще се замислят върху своята политика, икономика и култура“, като предупреждава, че „ако искаме да надминем американците, трябва да направим едно нещо: да ги надминем в науката и технологиите“.
Навременни размисли за глобалната сила
Почти четири десетилетия по-късно Китай вече е лидер в 37 от 44-те критични технологии, обхващащи отбраната, космоса, роботиката, енергетиката, биотехнологиите, изкуствения интелект, съвременните материали и основните области на квантовите технологии, както и е страната, която произвежда най-много висшисти по STEM (наука, технологии, инженерство и математика) всяка година.
Авторът сякаш критикува упадъчния път, по който са поели САЩ на ляво, с капитализъм и либерализъм в основата си. Път, обратен на този, по който Китай е поел още в началото на 70-те години. Той споменава критично „разрастването на егалитаризма, нихилизма и релативизма в съвременната американска култура“ и предсказва упадъка на страната, дължащ се на тези зародиши.
Днес Уан е една от основните фигури в китайската система. Човек, който е много близък и се смята за един от главните идеолози на президента Си Дзинпин, а преди него – на Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао. В западната преса той често е описван като „éminence grise“ на ККП, „човекът зад завесата“.
Като се има предвид настоящият геополитически момент, в който възходът на Китай съвпада с ясно изразено намаляване на глобалната мощ на САЩ, „Америка срещу Америка“ привлича отново интереса на западната общественост, особено в САЩ. По време на пандемията бройки от оригиналното издание можеха да се намерят в eBay за до 3500 долара. За щастие бяха публикувани нови издания, така че имаме достъп до това велико свидетелство, което отчасти обяснява сложността на отношенията между двете най-големи икономики в света днес.
В навечерието на изборите в САЩ, в такъв критичен момент в международните отношения, тази книга е изключително подходяща за разбиране на голяма част от мотивите на САЩ да се намират в ситуацията, в която се намират. „Може да се каже, че Япония беше само първата страна, която отправи предизвикателство към Съединените щати. През следващото столетие е вероятно още нации да предизвикат Съединените щати. Тогава американците наистина ще се замислят за своята политика, икономика и култура“, предрече той.
В една своеобразна хегелианска диалектика книгата-експеримент на Уан със сигурност е помогнала да се добави към китайския път, започнал през 1949 г., корекция на традиционалисткия, консервативен, но преди всичко прагматичен уклон, който също поглъща за себе си най-доброто от американския опит. Ето как Народната република се движи по своя недвусмислено социалистически път, но от правилната страна. Само тези, които не искат, не могат да видят резултата.
Рикардо Нуно Коста, геополитически експерт, писател, колумнист и главен редактор на geopol.pt.
Няма коментари:
Публикуване на коментар