Светена вода след всяко парти?

Тежки парфюми, нелепи прически по българските вип събития. Водеща крещи сякаш събира народонаселението в село Паталеница

 

Нямам нищо конкретно предвид, но смятам, че идеята от заглавието е наложителна. 

Да присъстваш на българско парти означава две неща - идиотско закъснение на гостите и носене на букети и пакети, достойни за електрокар. Домакините си оправят трескаво косата и току се провикват напосоки я към съпруг, я към асистентка, хора преминават пред камерите или ходят на пръсти и се снишават като мистър Бийн в онзи филм. Господата, които за първи път слагат костюм или са били в анцунг преди това, си натаманяват сакото, потните вратове са целите във вени и червенина, ха да се усмихнеш, пък то излезе една гримаса никаква. Булките им - тръскат изрусени чембери и гледат изкосо конкуренцията, която от своя страна също тръска чембери, оставяйки непреодолима диря от парфюм.

Парфюмите са все тип арабски, ухаят на кленов сироп, а поради високите токчета всички се движат като патки. Повдига се оперетно въздългата част на роклята и се търси съдействие от кавалера, който си прави селфи пред сребърните балони. Настаняването е кошмарно, когато не е съобразено с положението ти и с онези, с които никога не би искал да се намериш на една маса. Започва процедура по преместване на столове, стоене прав, взиране в телефона и кисела физиономия - тъмното се явява полезно, а след пет уискита вече не ти дреме.

Водеща крещи сякаш събира народонаселението в село Паталеница за смяна на кмета. Говори се с репертоар, който е еднакво приложим за сватба, кръщене, рожден ден, изпращане на войник и посрещане на снаха.

Следва едно опияняващо „Обичааааааам виииии“, несигурни аплодисменти и обявяването на „следващата наша голяма звезда“, който обикновено се явява застаряващ певец на служба в пиано бар. Рехавите аплодисменти потвърждават неговата бележита, но отсъстваща звездност.

Стъпвайки на всичко това и бивайки свидетел на описаното, мога да препоръчам на входа на такива събития да инсталират малък параклис и да се раздава светена вода. Ако стигне бюджета, може да присъства и свещеник, който да ръси с китка чимшир гостите. Може още, за една нощ напитките да престоят в манастир и ако ги върнат пълни, ще има блаженоуспокояващ ефект. 

Смятам също, че времето на кринолините, кралските фризури и подобия е отминало. Но то все още се кандилка по светските покои и затруднява както движението, така и зрението.

 

Лорд Евгени Минчев, "Труд"