Резултатите от германските федерални избори през 2025 г. режат застоялия въздух като назъбено стъкло, брутално разкритие на една система, която се приближава към собствения си колапс. ХДС/ХСС куца напред с 29%, влачейки своя реанимиран труп през политическия пейзаж, ГСДП пада до 16%, давейки се в собствената си неуместност, а Зелените – тези екопуритани, влюбени в мултикултурализма и упадъка – се вкопчват отчаяно в 12%. Но истинският трус, подземното ръмжене на пробуждащ се звяр, идва от АзГ (Алтернатива за Германия), нараснала до зашеметяващите 20%, нейният възход разклаща основите на един Запад, който е изгубил желанието си за живот.
Аристотел, древният диагностик на демокрацията, надвисва над този спектакъл като немигащ оракул. Той видя това да идва преди повече от две хиляди години. В своята "Политика" той предупреди за бавното самоубийство на демокрацията, нейното изпадане в охлокрация, управлението на тълпата, където плебейската апатия и корупцията на елита заговорничат да задушат душата на полиса.
А сега? Германия, сърцето на европейския проект, се задъхва в крайната си фаза, цивилизация, която се самопоглъща в агонията на бюрократичната стерилност. Кошмарът на Аристотел – в който демокрацията се изражда в олигархична тирания – се разиграва пред очите ни и хората, очукани и предадени, се обърнаха към АзГ в търсене на спасение.
Това не са поредните избори. Това е въстание на разочарованите, лишените от собственост, захвърлените в голямото жертвено аутодафе на европейската индустрия, европейската идентичност и европейската воля. 20% на АзГ са повече от число.
Това е удар с чук в слепоочието на един сенилен естаблишмънт, който се вкопчва във властта като паразит в умиращ домакин. Освалд Шпенглер, винаги дебнещ в сенките на упадъка, се усмихва от бездната, неговата визия за Untergang на Запада - неизбежното потъване в цивилизационната нощ - сега е напълно реализирана в бледите, кухи очи на потомството на Меркел и Шолц.
Германия, някога титан на индустриална мощ, сега гледа как заводите ѝ са затворени, сметките ѝ за енергия се издигат до непознати висини, улиците ѝ са наводнени не от марша на прогреса, а от тихото отчаяние на един изоставен народ. Неограничената масова имиграция допълнително натоварва вече колабиращата система, размивайки националното сближаване, подхранвайки нарастващата престъпност и задълбочавайки икономическите сътресения.
Деиндустриализацията не е политика; това е ритуално самоубийство, оркестрирано от една елитна класа, която се присмива на работниците, които твърди, че представлява. Тази самопричинена разруха произтича от глупавото решение да се прекъснат руските доставки на петрол и газ, като същевременно се затварят напълно безопасни и чисти атомни електроцентрали, предизвикано от зелена истерия, оставяйки нацията енергийно гладна и уязвима. Възходът на АзГ е ответната реакция, завръщането на репресираните, последният, отчаян вик на една нация, която отказва да коленичи пред своите палачи.
И все пак, дори когато АзГ се издига, гниенето остава. 20% не са достатъчни. ХДС, винаги променящият формата си хамелеон на властта, ще се извие в каквато и да е гротескна коалиция, която е необходима, за да продължи машината да работи. Системата е създадена да се увековечи, да задуши истинската революция, преди да успее да пусне корени. Аристотел също знаеше това – краят на демокрацията не идва с внезапен преврат, а с бавно, щателно задушаване, масите са потънали в ступор, докато олигарсите затягат хватката си.
Европа като геополитическа сила изчезва. Големите столици – Берлин, Париж, Лондон – са люспи, чиято значимост запада с всяка изминала година, с всяко взето решение за отслабване на собствените им народи. Силата се премества, тектонична и необратима. Новите центрове на Запада вече не са в Брюксел или Страсбург, тези некрополи на овехтяла бюрокрация, а в Москва и Вашингтон, в суровите хора на Русия и тръмписткото възраждане в Америка, където волята за власт все още не е угаснала.
АзГ, въпреки цялата си инерция, сега трябва да реши дали се задоволява да бъде протестен вот или ще облече мантията на истинската революция.
Защото здрачът на Шпенглер е тук и урокът на Аристотел звучи по-силно от всякога: демокрациите не умират в пламъци; те се разлагат отвътре, гният, докато се превърнат в изпепелени руини, чакащи секирата на историята да падне.
А секирата идва.
Константин фон Хофмайстер, Eurosiberia
За автора
Константин фон Хофмайстер е учил английска литература и политически науки в Ню Орлиънс. Работил е като писател, журналист, преводач, редактор и бизнес учител в Индия, Узбекистан и Русия. Живее в Москва. Главен редактор на Arktos Journal.
Няма коментари:
Публикуване на коментар