Преди 80 години! Фелдмаршал Кайтел подписва капитулацията на нацистка Германия

За нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание 

 

Капитулацията на нацистка Германия влиза в сила от 23:01 часа (средноевропейско време) на 8 май 1945 година.

Пактът е изготвен на английски език и за официална е приета само версията му на този език.

В САЩ и Европа официалното обявяване на подписването на пакта е малко преди полунощ на 8 май.

На 8 май 1945 г. в 23,16 ч в превърнатия в развалини град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влязъл в залата с маршалски жезъл и монокъл на окото, подписва германската капитулация в сградата на военноинженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст.

Първа точка от подписания “АКТ ЗА ВОЕННА КАПИТУЛАЦИЯ” гласи:

“Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената Армия и едновременно на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили”.

От страна на съюзниците имената си слагат съветският маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини.

Всъщност това е втора капитулация.

Първата капитулацията на германските сили е подписана на 7 май в Реймс, Франция, 02:41 ч, но влиза в сила на 8 май в 23:01 ч по средноевропейско време. Подписването е в Collège Moderne et Technique de Reims, което служи като Върховен щаб на съюзническите експедиционни сили.

По настояване на СССР капитулацията е преподписана в 22:43 ч по централноевропейско време на 8 май, което се пада 00:43 ч по московско време, което вече е 9 май. От тогава като Ден на Победата в СССР се отбелязва 9 май.

С това се слага край на сраженията.

Документът задължава страните да оставят на място военните си формирования. И да не предприемат никакви действия по унищожаване или повреждане на имущество и инфраструктура.

На церемонията по подписването в Реймс присъстват редица репортери, всички от които са обвързани с 36-часово ембарго срещу съобщаването за капитулацията. Тъй като става ясно, че ще трябва да има окончателно второ подписване преди актът на предаване да стане оперативен, Айзенхауер се съгласява, че прекъсването на новините трябва да остане, така че всички съюзни сили да могат да празнуват заедно Победата в Европа на 9 май 1945 г.

Въпреки това, Едуард Кенеди от "Асошиейтед прес" в Париж нарушава ембаргото на 7 май, в резултат на което германското предаване е водеща новина в западните медии 8 май. Осъзнавайки, че е станало политически невъзможно да се спази първоначалният график, в крайна сметка е постигнато съгласие, че западните съюзници ще празнуват Победата в Европа на 8 май, но западните лидери няма да направят официалните си прокламации за победа до тази вечер.

Съветското правителство не прави публично признание за подписването в Реймс и така, запазвайки първоначалните дати, празнуват Деня на Победата на 9 май 1945 г.

Пет години след знаменателната дата, на 9 май 1950 г. в Париж френският външен министър Робер Шуман споделя една идея - на Стария континент да се създаде форма на политическо сътрудничество, която да направи войната между европейските народи немислима. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Една година след речта на Шуман се създава Европейската общност за въглища и стомана. В обединението влизат Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. Целта на шестте държави е да обединят въглищните и стоманените си ресурси. Да не забравяме, че в основата на продължителни военни конфликти между Франция и Германия, е спорът за Рурската област.

През 1985 г. Европейските общности, които по-късно се превръщат в Европейски съюз, възприемат европейските символи на Съвета на Европа, като знамето на Европа и Деня на Европа.

Лидерите на Общността решават на 9 май да се отбелязва Денят на Европа в памет на Декларацията на Шуман.

Вилхелм Кайтел подписва безусловната капитулация на Германия, с което официално се слага край на Втората световна война в Европа.

Роден през 1882 г., Кайтел е военен от кариерата. По време на Първата световна война се сражава на Западния фронт, а след нея остава в новосъздадения Райхсвер и на служба в министерството на отбраната.

През 1935 г. оглавява новосъздадения Вермахт, а през 1938 г. - Върховното командване на въоръжените сили на Третия райх.

От 1940 г. е фелдмаршал.

По време на Втората световна война Кайтел се проявява като мек и предпазлив командир - той съветва Хитлер да не напада Франция и е против операция "Барбароса" срещу СССР. И в двата случая след началото на бойните действия подава оставка, която не е приета.

След 1942 г. престава да противоречи на заповедите на Хитлер и си спечелва прозвището Lakaitel (кланящо се магаре).

Фелдмаршалът играе важна роля при осуетяването на опита за преврат от 20 юли 1944 г.

След самоубийствата на Адолф Хитлер на 30 април и на Йозеф Гьобелс на 1 май, Кайтел става член на краткотрайно просъщестувалото правителство от Фленсбург, ръководено от новия президент на Германия – гросадмирал Карл Дьониц.

На 8 май 1945 г., Дьониц дава правомощия на Кайтел да подпише втория документ на безусловната капитулация в Берлин. Предния ден, Алфред Йодл е подписал първия документ на капитулацията в Реймс, Франция.

Кайтел е арестуван на 13 май по обвинения в планиране и провеждане на агресивна война, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Защитната му пледоария, че е следвал заповеди, е отхвърлена и през 1946 г. той е обесен. Молбата му да бъде разстрелян не е уважена.

Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на "източната политика", да говори за своето отношение към славяните. Но като цяло ясно може да се проследи концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи.

Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание, пише Epicenter.bg.

Втората световна война не може да бъде сведена само до описанието на бойните действия. Една от нейните малко познати страни е конкретното осъществяване на нацистките планове в завладените съветски земи. Окупираните територии на СССР се разчленяват на отделни части. Прибалтика и по-голямата част от Беларус са включени в райхскомисариата "Остланд", Украйна и южните райони на Беларус – в състава на райхскомисариата "Украйна". Двата райхскомисариата са третирани като райони, подлежащи на "колонизация", т.е. в превръщането им в колонии на Райха, което се осъществява от самото начало на войната. Бесарабия и земите между реките Днестър и Южен Буг се окупират от Румъния. Част от Литва и Беларус формират окръг "Белосток" и са включени непосредствено в Райха, част от Западна Украйна е обявена за генерал-губернаторство. Районите около фронтовата линия са под прякото управление на Вермахта.

За управлението на завладените земи отговаря министерството по въпросите на източните територии, а полицейската власт е в ръцете на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Всички ресурси в завоюваните области са обявени за собственост на Райха. След Вермахта в окупираните територии навлизат както чиновници, така и представители на големите концерни /Круп и др./, които поставят под свой контрол промишлеността. Около 22 милиона души са били привлечени да работят "в името на германските цели и под германски надзор". В заводите е въведен принудителен, на практика робски труд. Работният ден е бил с продължителност 14-16 часа в денонощие. Храната е била изключително оскъдна.

От първите дни на войната окупационните власти обявяват, че земята и колхозното имущество преминават в тяхна собственост. Колхозният строй е запазен, за да се конфискува безпрепятствено земеделската продукция за нуждите на Райха. По-късно тази политика се диференцира с въвеждане на общинна форма на земеделие. На окупираните територии хитлеристите забраняват всички обществени организации, провеждането на митинги и събрания, затварят театрите, музеите, университетите, училищата и даже детските градини.

Една от най-трагичните страници на Великата Отечествена война е историята на "остарбайтерите" /източните работници/. По съветски данни, в Райха са изпратени 5,3 милиона съветски граждани, по германски – 2,8 милиона души. Разликата се обяснява с това, че германската статистика отчита "остарбайтерите", които са в границите на Германия до 1937 г., докато техният труд е бил използван във всички окупирани от нацистите страни.

Около 2,2 милиона "остарбайтери" умират през годините на войната. Друга трагична страница е нацисткият плен. По германски източници, в качеството на военнопленници, сред които са включени не само бойците на Червената армия, а всички способни да носят оръжие, са взети 5,7 милиона съветски граждани. Около 1 милион пленници в годините на войната принудително или доброволно изразяват "желание да помогнат" на хитлеристите.

В концентрационните лагери загиват 3,3 милиона пленени /57%/, от тях почти 2 милиона души до февруари 1942 г. Гибелта на такова огромно количество хора е свързано с неудовлетворителните условия на транспортиране, настаняване и съдържание на пленниците, както и с преднамереното им избиване. Първата работа е било да се отделят и разстрелят комисарите /комунистите/, "евреите" и други "радикални и вредни елементи". На окупираните територии и в Райха нацистите изграждат гъста мрежа от големи и по-малки концлагери. Пленниците са държани в студени и непригодни за живот помещения. Храната е била минимална. Разработен е даже "хляб за руснаци" по специална рецепта.

Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР. Грандиозни са човешките загуби.

Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души.
През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона.

След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души.

Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души.

СССР излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера.