През 2016, когато беше внесена подписката за референдума на Слави и имаше основателни съмнения, че част от въпросите са противоконституционни, Народното събрание спази закона и прие решение за провеждане на референдум, съдържащо всичките шест въпроса, като остави на Конституционния съд да прецени кои от тях трябва да отпаднат. Отпаднаха три от шест и референдум се проведе.
През 2023 г. правната “мисъл” еволюира в посока на идеята, че Народното събрание може и дори трябва да упражнява контрол за законосъобразност, т.е. да прецени дали въпросът е противоконституционен, или не. Съответно КС беше изправен пред съвсем различно питане, не дали въпросът на Възраждане съответства на изискванията на закона, а дали КС признава решението на Народното събрание за конституционосъобразно. Това е съществена разлика, защото НС заставайки с цялата си тежест на едната позиция, наложи политическо решение, а КС традиционно не се меси в политически решения, тъй като у нас продължава да вирее зомби доктрината на Живковата конституция, според която Народното събрание е “върховен държавен орган”, заради което може да си позволява редовно нарушение на законите, напр. собствения си правилник или Закона за нормативните актове. В Германия например такива нарушения са основание за обявяване на нередовно приетите закони за противоконституционни, тъй като разбирането за правова държава е, че няма държавни органи над закона.
През 2025 г. стигнахме до още по-творческа интерпретация на закона, сякаш последните девет години не са се случвали - сега НС не само може да издаде решение с отказ, ами вече изобщо не е задължено да разглежда предложения, които председателят е сметнал за незаконосъобразни.
Тоест, за девет години еволюирахме от обвързана компетентност към предварителен контрол, към... отказ за допускане. Което значи мълчалива отмяна на закона за прякото участие на гражданите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар