Трудно е, когато става дума за война, и особено когато си потърпевш от нея, живееш в нейните условия или сам си мобилизиран и участваш в бойни действия, да прилагаш обективни нравствени мерки за оценка на своето страдание.
Постоянно заплашен от смърт и изложен на тежки изпитания, които продължават дълго; когато заради войната нарушаваш мирния си живот и рискуваш във всеки миг да бъдеш поразен, наранен или дори убит, представите за нравственост се променят и обикновено изглеждат абсурдни. И не могат да бъдат повече от една и тя да бъде “несправедлива”!
Войната никога не може да бъде твое дело, щом не си я организирал, предизвикал и си обявил, че ще я водиш. Затова доброволците са малцина – особено ако не са наемници и не им се заплаща, а властта насила мобилизира хората, принуждава ги да се откъснат от себе си и да се превърнат в пушечно месо.
Хората обаче се подчиняват, оставят всичко, обличат униформите, взимат в ръцете си оръжието и започват своя нов живот.
Всяка война променя не само живота на огромен брой хора, но създава нова обстановка между държави и народи, изменя правила, разрушава стария ред, за да реши важни проблеми и установи нови правила и норми на общуване и обществено устройство.
Обикновено всяка война прокарва разделение между две епохи, два стадия и периода, между две политически времена. Тя винаги е изключително важно събитие в историята на народите, които я водят, и оставя дълбоки следи в народната памет.
Все пак нравствената оценка на войната, събираща се в категорията “справедлива” или “завоевателна” бива давана, но с уговорката, че враждуващите лагери имат различни подходи и по различен начин поставят своя етикет. Защото войната е справедлива за едната от двете страни – освен ако имат някакъв необявен и неопределен конфликт, в който и двете имат право той да се реши в тяхна полза.
Най-често едната страна иска да завоюва територии на другата, защото са изконно нейни, но са й отнети някога и сега трябва да си ги върне. Или просто я нападат, за да я сломят или накажат за някакво прегрешение. Тогава е трудно обективно да се определи кому да се отреди справедливостта, но това не пречи всяка от държавите да твърди, че нейната война е справедлива.
Нравствената оценка на войната е важна и необходима повече за пропагандата във воюващите държави, за да се поддържа духа на обществото и се мобилизира народът са масово участие в нея. Оценката е нужна и за международното обществено мнение и особено в тези страни, които са пряко или косвено свързани с едната и им е необходимо да мотивират своята помощ.
Историята също използва категорията “справедлива война”, за да остави своя урок на новото поколение и за да формира отношение към войната изобщо, но и да предупреди, че “оценка изобщо” не бива да се дава, а е необходимо да се вникне в същността на събитията и се анализират причините и подтиците да се отвори война.
Днес се водят много войни, но в европейския свят избягват да ги определят като справедливи и несправедливи, защото почти всички са подготвени и подпомагани с пари и оръжие от великите сили и най-вече от САЩ. Поради това те по презумпция за европейската пропаганда са “справедливи”. Макар че не са. На западната пропаганда е достатъчно да се каже, че войната е срещу диктатура, тоталитаризъм, нарушаване на човешки права, срещу власт, която е враждебна на демокрацията и още други подобни трудно обясними причини, които са напълно недостатъчни, за да се разрушават градове и села и се убиват хора.
Някои държави, наричани “велики сили” са си присвоили правото да дават последна оценка на всички събития и факти.
Това кара световното обществено мнение да се затваря в по-тесни рамки на съсловни групи, в частни разговори и в ограниченото количество опозиционни медии и в тях да се изявява.
Съвременните войни в повечето случаи не са за територии, а за идеи, управленски принципи, за суровини и пазари, за световно влияние и господство. За великите сили и САЩ това са фундаментални причини. Но тези причини не могат да бъдат открито и буквално назовавани, защото по същество оправдават териториални претенции. Затова се преформулират като идейни, а идеите, срещу които се води войната, са “антидемократични”, противни на “европейските ценности” и срещу установения днес глобалистичен световен ред и либералния модел.
През 2022 г. започна Специалната военна операция на Русия срещу Украйна, която разруши досегашните представи за война. Либералната пропаганда й приписа ужасяващото определение “братоубийствена”, защото се водела между два славянски и православни народа. Тезата бе удобна за либерализма и неговата пропаганда, за да се настрои значителна част от света срещу Русия.
Изконната борба между Изток и Запад и Европа срещу Русия избухна чрез тази война в открити нападки и въоръжени стълкновения. Това, което след края на Втората световна не бе възможно да се случи, днес се превърна в явна политика и в задействани в цялата им сила военна стратегия и тактика.
Затова тя не може да бъде разглеждана еднопланово и само от една гледна точка. Защото принадлежи както на локалния политически бит, в който я понася и преценява населението на воюващите държави, така и на “най-висшата политика”, която я разглежда като събитие с особено значение и място в историята.
Българските русофоби, които не могат изобщо да излязат от бита и профанното, бяха във възторг! Те получиха скъпоценен подарък, който задоволи примитивните им страсти и интелектуални потребности. Всъщност, мнозина измежду тях са преквалифицирани заради личен материален интерес от русофили в русофоби, за да се настанят удобно в програмите на европейските грантове.
Но това са протритите от постоянна употреба покривала на политологичната посредственост и умствена немощ на назначени за официални анализатори и агитатори.
Войната обаче породи важни и принципни политически (преди всичко) въпроси за тези, които изучават историята и анализират съвременното състояние на света.
Тази война е от друга категория, поради което се подготвяше дълго от Европа и САЩ, за да се узакони статуквото след края на т.нар. “студена война”, в което Русия е слаба, уязвима, с немощна икономика, със силни вътрешни процеси на разпад на федеративната държава, със слаба армия и либерално настроена творческа и научна интелигенция. С войната, която тези сили подготвяха дълго, трябваше да се сложи край и на цяла една епоха, започнала с разпада на СССР, разрушаването на Варшавския договор и СИВ, за да се обяви официално и формално “краят на историята” и ненарушимото от тук насетне статукво в света. И едната цивилизация да одържи толкова мечтаната от нея вековечна победа, след която другата да изчезне. (Ясно е коя е едната и коя другата цивилизация, нали?)
Но Западът знае, че да се воюва с оръжие срещу Русия, дори и когато е слаба и изглежда лесно победима, е рисковано и много опасно. Обаче е възможно, особено в новото време, да се възложи тази война на държава, която тепърва се учредява и утвърждава, а нацията й се формира на антируска основа, защото друга основа няма, върху която да покаже своята храброст, дързост и независимост. Тази държава трябва да е произлязла от СССР и да е здраво свързана икономически, а и политически с Русия и ако й се помогне, би могла да скъса тези връзки, да се озвери срещу нея и да бъде уверена, че с помощта на Запада тя ще живее и без Русия.
Западът отчиташе, че Украйна в никакъв случай няма да победи Русия, а ударите, които ще й нанесе със западното оръжие, ще разстроят “Империята” и окончателно ще я обезсилят. И ще я направят лесна за сломяване след време от самия Запад и САЩ.
Но в главозамайването си от въображаемия свой успех в “студената война” (както вече става очевидно) те дори не си бяха направили труда да проучат и оценят адекватно състоянието на Русия и на нейните възможности да мобилизира човешките и материалните си ресурси.
Русия е надарена със способност и безкомпромисна решителност да нанася решаващ удар над всеки, който я подцени и оспори правото й на велика държава. Тя не е обикновена държава, а цивилизация!
Те обаче не познават Русия!
А който не познава Русия, винаги губи всичко и страда много.
Това обстоятелство придава на Русия правото да оценява войната с нравствени категории (в това число и с категорията “справедлива война”), а не само с военно-политически. Войната дори изисква подобни определения, защото е сложно явление и не се изчерпва само с едно или две.
Да, Русия първа обяви началото на Специалната военна операция и по същество започна войната, но преди този неин акт има няколко години на военни действия от страна на Украйна, подпомагана от НАТО и ЕС срещу принадлежащи на Русия територии; Украйна изгради укрепления по руско-украинската граница, отказа да изпълнява Минските споразумения и усилено се въоръжаваше. Тя подготвяше членството си в ЕС и в НАТО и организира заедно настаняването на сили на НАТО в Севастопол. То бе осуетено от Специалната военна операция. Нейната цел бе война и Западът упорито я водеше към войната.
Тази война продължава вече повече от три години, но тя не е между два славянски и православни народа, а на колективния Запад с Русия с главен изпълнител Украйна. Войната е за утвърждаване на профашисткия режим, за реабилитацията на нацизма в Украйна и ощетяване на руското население там.
И нещо много важно: тя бе замислена като генерална репетиция за мащабно нападение над самата Русия. Да си припомним как преди Втората световна война бяха проведени две такива “репетиции”: Гражданската война в Испания и Руско-финландската война, които трябваше да проверят разположението на силите, равнището на военната и военно-политическа готовност на страните, които ще водят Втората световна война, качеството на оръжието, на инфраструктурата, военно-отбранителната промишленост, мобилизационната готовност на населението.
Световните войни и войните срещу Русия и руската цивилизация се водят по този именно начин: с “репетиции”, военно-политическа подготовка и очертаване на съюзниците, които ще участват или ще подкрепят Европа срещу Русия. Защото тези войни са цивилизационни, а не на една или няколко държави срещу Русия и нейните съюзници. Те целят унищожението (“стратегическото поражение”) на Русия и триумфа на т.нар. “Европейска цивилизация” с нейните европейски ценности. А не за територии!
Тази война против Русия е “репетиция” от този род. Затова и за вдъхновителите на репетицията е без значение какво ще се случи в края на краищата с участващите в нея. Все им е едно дали ще оцелее, за да съществува, или ще бъде победена и ликвидирана като държава. Важно е да се проверят основните параметри на бъдещата истинска война.
Но “истинската война” навярно няма да е скоро – или поне в обозримо бъдеще, защото Русия излезе от “репетицията” много по-силна и с много по-могъща икономика отколкото бе преди началото й. Тя е извърши фундаментални преобразования, успя да се организира и дори да излезе силно напред в производството на нови оръжия. Тези оръжия превъзхождат значително западните производства.
Сега Русия ще трябва да бъде догонвана. А докато не бъде догонена, война няма как да се води срещу нея. Щя е заплашват до едно време, ще й налагат санкции, но после ще се наложи да се примирят и дори да й се подчиняват. Или най-малко да се съобразяват с нея.
Най-важният резултат от войната обаче е установяването на нов световен ред, триумфът на Русия и Китай заедно с държавите от БРИКС като нови световни лидери, новото преразпределение на зоните на влияние, което ще влезе в сила веднага след обявяването на нейния край.
Капитализмът претърпя тежко поражение и вече тече времето до неговия фактически край.
Това означава, че цивилизационните противоречия между Изток и Запад и между Европа и Русия ще се решават по друг начин, тъй те не са прекратени, а само са временно стихнали и са прибрани военните средства и механизми, с които се поддържат и водят.
Каква е тази война и какъв ще е мирът в нравствен смисъл за Русия и за колективния Запад, оставям всеки сам да реши! Това поне не е трудно и е лесно за определяне!
Панко Анчев, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар