В последните месеци все повече европейски страни вече са или планират да затегнат контрола по границите си.
Още през февруари, когато консервативният блок ХДС/ХСС стана първа сила на изборите за Бундестаг в Германия, една от първите декларирани политики беше именно тази – затягане на миграционната политика.
Макар че консервативният лидер Фридрих Мерц не успя да събере необходимото парламентарно мнозинство, за да стане канцлер при първия тур на гласуване, а пък съвсем прясната му коалиция с лявоцентристките Социалдемократи да буди известни притеснение спрямо декларираните по-рано цели, именно от вчера (бел.авт. - 6.05) са планирани да влязат в сила редица мерки. Декларираната цел е спиране на нелегалната миграция и възстановяване на контрола над ситуацията.
Германия вече възнамерява да връща мигрантите на границата, а не след като влязат в страната; германската полиция ще засили проверките на границите с Полша, Франция и Австрия и всеки опит за незаконно влизане в страната ще бъде незабавно спиран; всеки, който се опита да влезе незаконно в Германия, ще бъде връщан обратно на границата в координация със съседните държави. И основното, което ни касае и нас - търсене на убежище само в първата държава от ЕС. Според действащото законодателство на ЕС, лицето трябва да кандидатства за убежище в първата държава, в която влиза. Съответно, Германия няма да разглежда такива молби, ако кандидатът вече е бил в друга държава членка.
През 2024 г. Федералното правителство разреши на провинциите да организират сами чартърни трансфери за депортация. По силата на Дъблинското споразумение в България вече нееднократно ни връщат мигранти, предимно от Сирия и Афганистан. Например през февруари, Северен Рейн-Вестфалия ни върна млади мъже от Афганистан и Сирия като полетът беше чартърен – досега репатрирането беше възможно само чрез редовни полети. Както посочи тогава и министърът на бежанците от Северен Рейн-Вестфалия Йозефине Паул: „България е една от най-важните страни дестинация за казуси от Дъблинския регламент“ и Германия планира да изпълнява такива полети по-често в бъдеще, за да се може процесът да се задвижи по-бързо.
Темата е още по-приоритетна за Берлин, след като стана ясно, че 26-годишният сириец, който през август 2024 г. атакува с нож хора на празник в Солинген и уби трима души, не е трябвало да се намира в Германия, а в... България.
През септември 2024 г. Швеция заяви, че ще започне да предлага на мигранти до 350 000 шведски крони (34 000 долара) в замяна на връщане в страни, в които са родени, като мерките се очаква да влязат в сила от 2026 г.
А Австрия, още през март, стана първата страна, която декларира, че ще прекрати събирането на семейства за бежанци. Те спряха и приемането на молби за убежище от сирийци, само ден след като бунтовнически сили в Сирия свалиха президента Башар Асад.
Това е и страната, която ни връща най-много мигранти, като само до август миналата година (от началото на 2024 г.) бройката беше близо 60 човека. Да не забравяме, че именно австрийците – както техни политици, така и медии, още в края на 2023 г. излязоха с информация, че страната ни е подписала декларация (заедно с Румъния), че гарантираме да приемем обратно всички кандидати за убежище, за които носим отговорност – Дъблинското споразумение. Появиха се и съвсем конкретни цифри – 6 000. Необходимо ли е да припомняме, че все още, повече от година след подписването му, този документ не е обществено достояние и не знаем под какво е сложил подписа си вече бившият министър-председател Николай Денков.
Нашата съседка Гърция също действа активно – преди броени дни гръцкият министър по миграцията внесе в парламента промени в Закона за приемането на мигранти и предоставяне право на убежище, които предвиждат, че лицата, които нямат право на международна закрила и не пристигат от рискови военни зони, ще се връщат обратно и ще им се дават финансови стимули да напуснат страната доброволно. При отказ се предвижда затвор до две години за нелегално влизане. Гърците са категорични и за друго – критиките от Брюксел не са добре дошли, защото мигрантският натиск е все по-засилен, а потърпевши са гръцките граждани, не евробюрократите.
А у нас, у нас темата е коренно различна. Колко още и как по-бързо да отворим нови центрове за мигранти. Миналата годината стана ясно, че Столична община планира 2 нови центъра за мигранти в „Княжево” и „Оборище”. В „Княжево“ вече имаше протести на жителите. Предварително обществено обсъждане нямаше, но за сметка на това има европейска програма на стойност 12 милиона евро за 5 години, по която трябва да се ремонтират и предоставят два имота за 300 души.
Нещо повече – съвсем скрито от медиите и от обществеността, в края на декември 2024 г. страната ни публикува национален план за изпълнение на Пакта на ЕС за миграцията и убежището (Пакта). Сред планираните промени са и: подобряване на условията за приемане; подготовка на три нови приемателни центъра към ДАБ, с капацитет до 350-400 места; преглед и повишаване на капацитета на персонала, в т.ч. по отношение на социални работници, преводачи, медицински персонал, който предлага и психологическа помощ; изграждане на капацитет за осигуряване на достъп до здравеопазване (вкл. психическо) и образование за деца; разработване на капацитет за ефективно прилагане на алтернативи (?) на задържането.
По отношение на трансферите по Дъблин: още през септември 2024 г. у нас е назначен германски служител по координацията, а за засилване на прехвърлянията между държавите членки са планирани следните мерки: Приемане на нов специален закон в областта на миграцията и убежището, който ще има характера на основен референтен акт; приоритизиране на случаите на събиране на семейства, предоставяне на правна помощ в случаите на трансфер, адаптиране към новите административни срокове.
По отношение на механизмите за мониторинг: Търсещите закрила имат право на безплатна правна помощ на всички етапи от процедурата за убежище. Безплатна правна консултация или безплатно правно представителство на административния етап на процедурата за закрила се предоставя основно от НПО. Законът предвижда и възможността за упълномощаване на адвокат от Националното бюро за правна помощ. Съществува тристранен меморандум за разбирателство между ГДГП, ВКБООН и Българския хелзинкски комитет относно наблюдението на спазването на принципа на забрана за връщане.
Прогнозният бюджет, изчислен в плана за изпълнение, е на стойност над 35 млн. евро, като някои от перата са ежегодни – например, „Наемане и обучение на нов персонал за извършване на скрининг и гранични процедури: приблизително 6 356 713 EUR годишно“, както и „Наемане и обучение на нови служители към ДМ във връзка с изискванията за процедурите по връщане: приблизително 974 522 EUR годишно“.
Отдавна вече не е тайна и ситуацията около бежанските центрове в страната, които центрове са от отворен тип – постоянен тормоз над местните жители, отчетени повече престъпления, сексуални намеци и опити за насилие над млади жени. В София положението не е по-розово. Има цели улици, които са буквално превзети от мигрантите – „Пиротска“, „Симеон“, „Калоян“, целият район около ЦУМ и т.н. На тези места преминаването и през деня не е желателно, особено за сама жена, а вечер е абсолютно неоправдано.
И въпреки ситуацията, страната ни продължава сервилно да изпълнява препоръките и насоките, спуснати от Брюксел, как да улесни приема на повече мигранти и да ги обгрижва повече, на фона на все повече европейски държава, които вече са преминали по този път, и макар и бавно, но сигурно започват да дават заден ход, прехвърляйки проблемите си на други, включително и на нашата страна.
А нашите управляващи влизат в поредната тема, с която видимо не само не могат да се справят, а предлагат и налагат (не)решения, които освен че ще задълбочат кризата още повече, са всичко друго, но не и национално отговорни.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар