Дълголетието на омразата

Дължи се на натирените добродетели и памет, подложени на корозията на времето и грозните усти на злословниците.  

„Ще се видим ли пак“ след 80 години...

80 години абсолютна победа над фашизма, а е увенчана в толкова много омраза, недобронамереност и неблагодарност. 

Знам, че историята се пише от победителите, но за мен точно тази изглежда достоверна. Изглежда обоснована от хилядите исторически документи, очевидци и оцелели, днес, за радост удостоени с ордени и почести.

Какво обаче провокира това разцепление в хората, някои от които почти очевидци на събитията, други – наследници на такива, трети – увити в пашкула на забравата и подмяната на миналото.

Победата над фашизма не може да бъде тълкувана другояче, освен като победа. Безусловна, изстрадана и удостоверена с кървавия подпис на загиналите. Дори някъде да се прокрадва съмнение, човек може да замълчи и отмине, поне в памет и уважение на загиналите в тази война. Дори да има капка недоверие в лозунгите и историческата достоверност, отминете. Не засипвайте гробовете на загиналите милиони с кал, мултиплицирана от възможностите на социалните мрежи. Не съсипвайте паметниците, не окуражавайте все още невинните и необразовани души в същото.

Омерзен съм от платената омраза, която е по-долнопробна от омразата от невежество. Защото тя разбира и изопачава фактите, вади от девет кладенеца вода, за да полива бурените на една недостоверност. Познавам дълголетието на благодарността, защото тя искри в очите на милиони и е препредавана с усърдието на килийно училище, с усърдието и търпеливостта на религиозното образование. Дълголетието на омразата не го разбирам. То вероятно принадлежи на Дявола и е функция на свирепата му изобретателност. Това обаче откроява ясно фронтовете на борба между Доброто и Злото, които някога вземаха животи, а днес ограбват души.

И в средата на тези спорове виновните сме ние, защото ни е даден свободният избор, а той се обезпечава от знанията, вярата, осмисленото. Той се обосновава на правилно подредените приоритети, на правилно изградените скелети на ценностната ни система. Държи се на уважение към чуждото становище, а не към едноличното и еднозначно скандиране. Дълголетието на Омразата се дължи на отсъствието на Доброта. Дължи се на натирените добродетели и памет, подложени на корозията на времето и грозните усти на злословниците. На доброто трябва да се донесат дърва и въглища, и огън, за да се разпалят.

Днес тези ресурси, види се, са на страната на Злото. И на страната на „въздържалите“ се от мнение, защото те, може би без да осъзнават, допълват енергията на Злото. Великата Отечествена война е само миг от биографията на човечеството, но тя се явява отправна точка към размисъл за човешките добродетели и посоки. Тя поставя високо въпросите за благодарността и уважението, както и за начините, по които да ги изразим. Днешните войни се водят, печелят или губят онлайн. Там, където са съсредоточени душите, а не телата. Повредените от незаинтересованост души, на чието бунище вирее всякаква твар и ги разяжда бавно. Аз не вземам страна в този спор, защото устоявам своята истина, без да я натрапвам. Но насърчавам българите с високо вдигнато чело да пристъпят към спешно осъзнаване на тези измерения, между които като в преизподнята ще останат за своята дълга житейска матура.

Лорд Евгени Минчев, "Труд"