От всевъзможни екрани едни и същи – омръзнали ни до болка тарикати, не престават да ни омайват с приказки за щастието, което ни очаква след влизането в Еврозоната.
Не е трудно да се досетим защо го правят – за стимулирането им от Евросъюза са долетели всевъзможни грантове. А и любими наши управници са се погрижили – на БТВ, Нова тв, БНТ и БНР те подариха 3.7 милиона лева само за реклама на еврото! Тези пари едва ли са единствените средства, отпуснати щедро от властта за промиване на мозъците ни. Трубадурите на Евросъюза – политици, журналисти, университетски преподаватели, „интелектуалци“, членове на всевъзможни неправителствени организации и др., не са оставени да бедстват. Напротив – те са сред богоизбраният роден „елит“, който най-вече се наслаждава на благата на „европейската демокрация“.
Що се отнася до тези, които могат да ни кажат истината за последиците от въвеждането на еврото за нас, обикновените българи, те не се появяват в големите медии. Достъпът им до тях е забранен – имената са им в различни „черни“ списъци. Те са на разположение на тези, които решават, какво може и какво не трябва в никакъв случай да се казва по телевизора и радиото. Ако случайно някой си позволи да наруши писаните (и неписаните) инструкции, веднага му посочват изхода. А на медията пък и спират рекламата. Нищо лично – така си работи „свободната“, „независима“, „обективна“, „почтена“ журналистика при „пазарната икономика“.
Дали ще спечелим или не от въвеждането на еврото ще разберем скоро. Но, ако съдим по това, което ни се случи през последните близо две десетилетия (България бе приета за член на Евросъюза на 1.01.2007 г.), едва ли ще бъдем очаровани и от отказа от лева. Реалността се оказа далеч по-различна от истеричната пропаганда, която предшестваше този акт. И, която впрочем направи немалко родни управници и близки до тях тарикати, милионери.
Евросъюзът се оказа една тромава, свръх бюрократизирана организация, раждаща невероятно безумни политики във всяка област – от селското стопанство до сигурността. Общност, в която всичко е имитация. Неговите апологети в медиите започват и свършват с клишета от типа „европейска демокрация“ и „европейски ценности“. Но само това, което се случи в Румъния около президентските избори там и безцеремонната намеса в тях на Еврокомисията, е достатъчно, за да се убедим: в Евросъюзът точно те липсват!
Но за сметка на това той е царството на далаверата, мошеничеството, измамите, шуробаджанащината, корупцията… До този извод стига Politico. Във влиятелната американска медия се се появи голяма статия, посветена на истинската същност на Евросъюза: общност, основана на липсата на принципи, правила и елементарна почтеност!
Доживотните служители в Брюксел са свикнали с периодичните изблици на скандали и „-гейтове“ в Евросъюза, пише Politico. Той представлява една ужасяваща картина на лоши практики: шуробаджанащина, лобизъм, откровени измами… Медията цитира професора по право на ЕС в HEC Paris Алберто Алемано, според който в Евросъюза – благодарение на елиминирането на етиката и липсата на отчетност на неговите институции, е създадена истинска „култура на безнаказаност“.
Днес светът на Евросъюза е все по-мрачен и по-непрозрачен. Politico припомня скандала около шефът на Еврокомисията – гинеколожката Урсула фон дер Лайен, със закупуването на ваксините на американската корпорация Pfizer. Общият съд на ЕС постанови, че Комисията е сгрешила, като е скрила от обществеността текстовите съобщения, разменени между нея и главният изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла. Съмненията за получена огромна комисионна от гинеколожката от този, най-голям договор за обществени поръчки в ЕС за всички времена, остават. Но последици от това няма – Урсула фон дер Лайен продължава да е шеф с космическа заплата на Еврокомисията.
Politico пише и за други въпиещи случаи на безпринципност и шуробаджанащина в Евросъюза. Роберта Мецола – председател на Европарламента, назначава зет си за началник на кабинет. Цели отдели в Европейската агенция за убежище се преструктурират, само за да бъдат настанени приятели на висши служители на ръководни позиции. Естествено, за евровождовете няма последици – не са предприети никакви дисциплинарни мерки.
Липсата на реална отчетност способства на вождове и депутати да правят, каквото си поискат. „Гражданите са лишени не само от влияние на ниво Евросъюз, но и от всякакви знания и разбиране за политиката на ЕС, които биха позволили ефективен обществен, демократичен контрол“, пише Politico.
Медията цитира и Ник Айоса от Transparency International, който говори за липсата на смислени реформи за справяне с поредицата от скандали. Според него трябва да се забрани сегашната практика депутати и бюрократи да сътрудничат с организации, които лобират в Евросъюза. Но той се съмнява, че това ще се случи. Причината е, че депутатите имат „много доходоносни странични работни места в различни компании и индустрии, които се опитват да повлияят на създаването на политики в Евросъюза“, казва Айоса.
Поговорката рибата се вмирисва откъм главата ни помага да разберем една от причините за състоянието на Евросъюза – качествата на неговото ръководство. Същият този Politico преди шест години (през юли 2019 г.) публикува коментар на Матю Карничниг по повод кандидатурата на г-жа Лайен за шеф на Еврокомисията. Той бе озаглавен така: „Неудобната истина за Урсула фон дер Лайен. Жената, номинирана за шеф на Комисията, има много критици у дома.“ Американската медия тогава написа, че в Берлин оценяват състоянието на своите въоръжени сили след управлението на първата в тяхната история жена министър, като „катастрофално“. Politico цитира бившият председател на Европарламента Мартин Шулц, според който „Фон дер Лайен е най-слабият ни министър. Това очевидно е достатъчно, за да станете президент на Еврокомисията“.
Медията припомня и за разследването на предполагаеми неправомерни действия в Министерството на отбраната, ръководено от г-жа Лайен, при предоставянето на договори за милиони евро на фирми. „Показанията на ключови свидетели изглежда потвърждават подозренията за системна корупция в министерството“, написа тогава Politico.
Вълкът козината се мени, но не и нравът. Гинеколожката направи шеметна кариера от бивш военен министър на Германия до началник на Евросъюза. Но очевидно не промени нито стила си на работа, нито любовта си към паричните знаци. Потвърждава го и най-новата публикация на Politico.
Това е истината за същността на Евросъюза: общност, в която демокрацията е пълна имитация, но пък за сметка на това корупцията е реална. Нея няма да я чуем по „безпристрастните“, „свободни“ и “почтени“ медии, защото за това не само, че няма да ти платят, но няма да видиш повече телевизионно студио отвътре.
Трябва да сме невероятни наивници, ако храним надежди, че животът в прекрасната ни Татковина ще стане такъв, за какъвто си мечтаем с идването на еврото. Това няма да се случи, защото е невъзможно да се случи докато сме членове на Евросъюза.
По-скоро трябва да сме подготвени за това, че с еврото батака у нас ще е още по-пълен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар