В навечерието на честването на 80-годишнината от края на Втората световна война, се случи нещо необичайно.
В специална декларация близо 50 немски компании признаха, че са съпричастни към появата на фашизма в Германия и смъртта на десетки милиони хора в Европа. Сред подписалите я са такива знаменити днес компании, като Bayer, BASF, Bosch, Evonik, Siemens, Deutsche Bahn, Volkswagen, Lufthansa, Rheinmetall, Adidas, BMW Group, DHL Group, Hugo Boss, Henkel, Lufthansa Group, Mercedes Benz, Uniper, Porsche… „Германските компании спомогнаха за укрепването на властта на националсоциалистите. Преследвайки собствените си изгоди, много фирми и техни представители участваха в този процес“, се казва в изявлението.
Едрият бизнес в Германия е допринесъл за появата и укрепването на фашистите, защото така си е осигурил огромни печалби. Под управлението на Deutsche Bank например, която тясно си сътрудничи с властта, преминават кредитните организации на завладените от нацистите Австрия, Чехословакия, Югославия и Полша. В лапите на немските банкери се оказва и златото, заграбено от фашистите от евреите. А с техни пари са се строели лагерите на смъртта Аушвиц.
Основателят на компанията BMW Гюнтер Кванд и неговият син Херберт най-активно сътрудничат с лидерите на нацистката партия. През 1937 г. Гюнтер е назначен от Хитлер за ръководител на военната икономика на Германия. Това му дава право да си присвоява заводи, намиращи се на заграбени от хитлеристите територии.
Златното време за BMW е Втората световна война. Самолетът Ju 52, снабден с три нейни двигателя, става един от основните самолети на немските военно-въздушни сили. Неин е и двигателя на първият в историята сериен реактивен изтребител Messerschmitt Me 262. А мощните мотоциклети на BMW R12 и R71 са основното транспортно средство на разузнавателните и диверсионни подразделения на хитлеристката армия.
Немският историк Йоахим Шолтюзек, който проведе специално проучване, стигна до извода, че семейство Кванд има непосредствено отношение към извършените от нацистите престъпления. Но това не попречва на Гюнтер да заема редица ръководни поста в най-големи немски компании след войната, включително и в „Дойче банк“. През 1951 г. той става и почетен гражданин на Франкфурт на Майн (умира през 1954 г.).
Нацистите са осигурявали безплатна работна ръка за немските компании. Към края на войната над една трета от работната сила в Германия е била съставена от затворници от концентрационните лагери. За предшественикът на знаменитият днес Mercedes-Benz – компанията Daimler-Benz, са работили 40 000 концлагеристи, за BMW – над 35 000, за Volkswagen — 12 000 и т.н. Условията на труд за тези роби са били ужасяващи! Така от изпратените в Аudi концлагеристи 4 500 души умират заради мъченията, на които са подложени.
В своята бизнес империя и Гюнтер Кванд въвежда принудителен труд. През 1943 г. непосредствено до фабриките му се построяват концлагери. Неговите роби – военнопленници и отвлечени мирни граждани от окупирани от хитлеристите територии, работят при непоносими условия. В заводите му всеки месец са умирали по около 80 души, много са били убивани за неподчинение.
Но немските компании не са единствените, които са подкрепили възхода на нацистите в Германия. На тяхна страна застава почти целият голям западен бизнес. Дори компании от държави, официалнно обявили се за антихитлеристка коалиция, подкрепят икономиката на хитлеристка Германия. И има защо – печалбите им от този техен бизнес са наистина невероятни!
Банката на Англия е финансирала избирателната кампания на Хитлер – с британски пари той е дошъл на власт. На 4.01.1932 г. управляващият банката на Англия Монтегю Норман, се среща с Хитлер и тогава се постига тайно съглашение за финансиране на нацистката партия. На срещата присъстват и двама важни американски политици – братята Алън и Джон Дълес. През 1938 г. Банката на Англия помага на Хитлер да продаде златото, задигнато от Чехословакия, което е на цена около 1 милиард фунта. Впрочем нацистките лидери са получавали заплата във валута, която им е била доставяна от Швейцария.
За укрепването на хитлеристите на власт допринасят и американски корпорации. Пример за това е знаменитата IBM. Едуин Блак в продължение на три години разследва нейните връзки с нацисткия режим. В резултат на неговото проучване се появи книгата му „IBM и Холокост“, която се превърна в истински бестселър. Основният извод на изследователя е: американската компания е пряк съучастник в унищожаването на милиони евреи, цигани и други „врагове“ на Хитлер в Европа!
Благодарение на технология, разработена от IBM нацистите получават възможност да преследват врагове на режима, да конфискуват имуществото им, да ги затварят в концлагери, да ги ликвидират. Дейността лично на шефа на американската компания Томас Уотсън е високо оценена от Хитлер. Той го награждава с медал, създаден в знак на признание за приноса на чужденци към Третия райх.
IBM не е единствената американска корпорация, подкрепяща нацисткия режим в Германия. Дъщерната компания на Coca-Cola в тази страна изобретява напитката Fanta и използва най-агресивно робски труд на затворници в концлагерите и гражданско население в окупираните територии за производство на безалкохолни напитки. Само от това тя печели милиони долари!
Американската армия в Европа изпитва през 1944 г. остър недостиг от гориво, за да настъпва. А причината за това е, че компании, собственост на Рокфелер, са го продавали на хитлеристите.
Немският Opel е произвеждал душегубките, в които са умирали от задушаване с газ руски деца, жени, възрастни хора. А той е принадлежал на американската компания General Motors. Смъртта на милиони невинни хора е позлатявала неговите акционери.
Американската компания Standard Oil of New Jersey инвестира в хитлеристкия режим 120 милиона долара, ITT Corporation - 30 млн доллара, Ford - 17,5 милиона долара, General Motors - 100 млн долара и т.н. Общите печалби на американските корпорации от бизнеса им с нацистите надхвърлят 57 милиарда долара! При това става дума за тогавашни пари – ако бъдат пресметнати в сегашни, тези цифри ще са направо фантастични!
В края на 2020 г. Службата за външно разузнаване на Русия публикува много интересен документ. Той разкрива, че заграбено от немците злато, събрано от затворници в концлагери, е доставено в Брюксел и там е предадено на американци. Цялата операция, включително и транспортирането на златото, е била ръководена от вицепрезидента на Райхсбанк на фашистка Германия Емил Пул. Той в същото време е бил и член на съвета на директорите на швейцарската Банка за международни разплащания (БМР). Чрез нея се е осъществявало най-тясно сътрудничество на немски със западни банки и компании. Общата сума на проведените чрез БМР операции е около 500 милиарда долара. Банката е обменяла във валута доставяно от Германия злато. Него нацистите са задигали в окупирани от тях територии, изземвали са го от концлагеристи (златни зъби, пръстени, ювелирни изделия и др.). Само от концлагера в Освиенцим е било събрано около 8 тона злато. С валутата Германия е купувала нужните й стоки от Швеция и други неутрални държави.
Войните нямаше да ги има, ако зад тях не стоеше невероятната алчност на самоопределящият се като почтен и социално отговорен едър бизнес. В днешна „демократична Европа“ има десетки милиардери и още повече милионери, състоянието на които се е създавало по времето на фашистка Германия. Техните предшественици са натрупали богатството си от смърт, осакатявания, от съсипване живота на десетки милиони хора на нашия континент.
Но, ако потърсим ще намерим техни „колеги“ и у нас. „Победилата демокрация“ възстанови имането на наследници на родни „бизнесмени“, въртели всевъзможни далавери с хитлеристите. Благодарение на него те станаха част от днешния „елит“ на прекрасната ни Татковина. Натрупаните по времето на хитлерофашисткия режим у нас „кървави“ пари им гарантира влизане във върховете на политиката, държавната йерархия, частния бизнес... А това им осигурява не само влияние, но прибавя нови милиони към несметното им богатство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар