Не знам кой е този Вениамин, който бил финалистът на риалити, изпълнено пред 40 000 на стадион.
Знам, обаче, че живеем в отместена реалност - тя си има диригенти, композитори и изпълнители. В тази "отместена реалност" аз нямам участие, нито място, освен като тъжен наблюдател - превключих за миг през шоОто и си изгълтах езика от крясъците и щастливата армия на участници и публика. То отговаряше на всички правила за добре проведена манифестация към култа на бързосменящото се консумиране на еднодневни удоволствия. Този култ е поддържан от редовни дози упойки - едно шоО = една анастеза. Тук не важи правилото за предозиране, защото на върха на удоволствието (потреблението на кратковременно удоволствие) стои забравата. Умните наркомани, така са ми казвали, могат да се поддържат цял живот като спазват правилото за нормирано подаване на "упойки"/дози. Явно ни дирижират "умни наркомани".
Да им живея в наркоманския контрол е антитеза на представата ми за човешко съществувание, което се базира на дух, стремеж и ценности. Там, в този стремеж, с риск да ви отблъсна, в основата е Бог и съзнанието, че на върха на материята е духа, на върха на удоволствието/гъделичкането на сетивата е обратното - отрицанието на духа.
Няма да проверя кой е този Вениамин, съвсем умишлено ще оставя празна една ниша от тоновете боклук, с който запълват паметта ни.
П.П. Днес разбирам, че метрото е работило извънредно до 01,30 ч., за да обслужи публиката на шоО-то. Организаторите им, още от зората на Герп, направиха стотици предизборни и не само агитационни шоО-концерти из цяла България на Боеко и дружина, сега метрото (кой ли ще плати допълнителния труд на служителите му, пък и кой им разреши и заповяда да го направят) работи отново за тях. Нали можете да смятате - едно плюс едно е равно на две, и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар