Напоследък в Рим се говори усилено, че президентът на Франция Еманюел Макрон плете заговор с цел да повлияе на избора на бъдещия папа.
Ако се вярва на десните медии на Апенините, през тези дни, белязани от подготовката на започващия на 7 май конклав, държавният глава на съседите от северозапад плетял лабиринтни френски интриги, за да постави негов верен прелат на трона на Свети Петър. Като за успеха на комплота Макрон разчитал на прегърналото прогресистките идеи на споминалия се папа Франциск римско католическо движение „Сант’ Еджидио“.
Става дума за отварянето на църквата към ЛГТБ-общността, за благословията на еднополовите бракове, за даването на повече власт на жените във Ватикана, за участието им в свещенослужения и др. Тоест, все тежнения, на които се противопоставя решително консервативното крило в римокатолическата църква, но които са много мили на Еманюел Макрон.
„Макрон дори иска да избере папата“ - обяви на първата си страница миналия вторник десният всекидневник „La Verità“, обвинявайки в прав текст президента, че прокарва чрез заговор негов кандидат за папа. Събратът му по политически убеждения – влиятелният милански вестник „Libero“, сложи над критичната си дописка доста показателното за активността на френския държавен глава заглавие: „Макрон вече се намъкна в конклава“. Малко по-дипломатичен бе консервативният римски всекидневник „Ил Темпо“, който направи на пух и прах „интервенционизма на френския президент“, наричайки го „модерен Крал Слънце“, значи нещо като наследник на прикрития завоевател и велик владетел на Хексагона – Луи XIV.
Събитията, които предизвикват подозренията на цитираните вестници за комплот, са две и са свързани с похапване. Първото е обядът във френското посолство към Светия престол след погребението на папа Франциск на 26 април, който френският всекидневник „Льо Фигаро“ раздуха едва ли не като част от кампания за избор на папа-французин, а италианските медии подеха веднага щекотливата тема. Защото заедно с Макрон били яли и пили четирима от петимата френски кардинали – участници в конклава - Жан-Марк Авелин, който е архиепископ на Марсилия и е смятан за потенциален папа; Франсоа Бустило - епископът на главния град на о. Корсика - Аячо; апостолическият нунций в Съединените щати Кристоф Пиер и почетният архиепископ на Лион Филип Барбарен. Но страхотно много вода в мелницата на догадките за комплот на италианските наблюдатели налива вечерята на Макрон с основателя и водач на „Сант’ Еджидио“ – Андреа Пикарди в известния ресторант „Дал Болонезе“ на площад „Пополо“ в Рим. Защото именно продължителният разговор там между двамата разпали твърденията за подклаждане от въпросната влиятелна общност на напрежение в католическите среди на Италия, засилено от сегашния преходен период във Ватикана.
За да се разберат авторитета и могъществото на „Сант’ Еджидио“ в католическите среди, трябва задължително да се знае, че организацията има повече от 70 000 богати и влиятелни членове-миряни в 74 страни. Създадено през 1968 г. или веднага след края на насочилия църквата към гражданското общество Втори Ватикански събор, това католическо движение разделя дейностите си между подпомагане на най-бедните вярващи по света и паралелната дипломация, съчетана с посреднически усилия за решаване на политически проблеми особено на африканския континент. Именно поради тази причина неговият опит го прави ценен събеседник на френските власти, които губят непрекъснато позиции в Африка, а освен това в момента то е важен играч в разпределението на силите във Ватикана.
Не е тайна, през папството на Франциск общността играе важна роля в международните отношения на Светия престол и често негови представители са изпълнявала деликатни мисии зад граница. А за най-виден представител на „Сант’ Еджидио“ във Ватикана е сочен архиепископът на Болоня Матео Дзупи, който е бил едно от доверените лица на папа Франциск, президент е на Италианската епископска конференция и най-важното – начело е в списъка на букмейкърите за бъдещ папа. Но неговата промигрантска позиция и противопоставянето му на плановете за конституционна реформа на управляващото в Италия крайнодясно мнозинство на Джорджа Мелони, са в рязък контраст с избора на изпълнителната власт в Рим. А това изглежда е било достатъчно, за да тръгне из вечния град слухът, че кардинал Дзупи също е подкрепян от Франция с цел да бъдат подкопани интересите на италианското правителство, което не храни никакви симпатии към сегашния наемател на Елисейския дворец в Париж и обратно. Като „резервен вариант“ за папа на прогресистите, съответно на Макрон, срещу консерваторите, които подкрепя и американският вицепрезидент Джей Ди Ванс, е сочен сегашния Държавен секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин.
Френският президент Макрон бе добре приет във Ватикана
по време на папството на Франциск. Знае се, че Светия престол играе
важна роля в международните отношения и често негови представители са
изпълнявала деликатни мисии зад граница, особено в Африка, където
Франция губи позиции
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар