Лято

Лято
Лято

16 юни 2025 г.

Срещата на „Г-7“ в Канада на прага на провала

Войната между Израел и Иран постави в шах участниците във форума

 

Вече всичко е кристално ясно - пред започналата в неделя вечер в Канада традиционна годишна среща „Г-7“ трябва задължително да бъде сложено прилагателното „военна“. 

Защото за пръв път откакто съществува този формат, събиращ лидерите на самообявилите се за седемте най-развити страни  на планетата - Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония, раздумката им ще се състои в условията на няколко свирепи войни, в състояние да подпалят чергата на целия свят. Като последната, може би най-жестоката, тази от петък между Израел и Иран, буквално изтри дълги дни на работа на шерпите на участниците в „Г-7“, дни, преминали в безкрайни преговори и съставяне на лексикално балансирани документи.

Ами, в събота гръмна горещата необходимост сценарият на форума да бъде пренаписан, като европейците веднага се отвориха за препратка към новия кървав конфликт, която да бъде включена в заключителното комюнике на срещата. Но както писаха от мястото й в планините край град Калгари кореспондентите на няколко големи европейски вестника, САЩ се били противопоставили „решително мълчаливо“, Япония се била съгласила с тях „безмълвно удобно“, а Канада като домакин си била замълчала „отговорно дипломатично“. Съответно британският в. „Таймс“, парижкият „Фигаро“ и римският „Република“ обобщиха с известни нюанси, че поради събралите се „накуп“ различия във „великолепната седморка“, поредната й сбирка ще се превърне в илюстрация на нейното безсилие, в снимка на нейния провал като отговорна за съдбините на света градивна сила. 

Иначе още в средата на миналата седмица най-влиятелните из Западна Европа печатни и електронни медии затръбиха, че между САЩ и ЕС се бил очертал сериозен разрив на форума, още преди той да е започнал. По простата причина, че по настояване на Вашингтон Украйна била изчезнала от обичайното съвместно комюнике, одобрявано в края на всяка среща на „Г-7“ от участниците в нея. Просто Доналд Тръмп бил наложил вето върху няколко ключови документа и на първо място върху този, осъждащ войната в Украйна, после и безмилостните бомбардировки на Израел в Газа. А както посочиха цитираните вестници, отхвърляйки в проекта на заключителен документ всякакво позоваване на руското нахлуване в Украйна, Вашингтон на практика потвърждавал възприетата от Тръмп линия на постепенно оттегляне на САЩ от конфликта - определено нежелана в ЕС перспектива. И нещо друго - президентът изглеждал недоволен, че на срещата на „Г-7“ канадското председателство било поканило Володимир Зеленски, въпреки поредица от намеци на Вашингтон, че присъствието му в Калгари е нежелателно. Още повече, че държавният глава на Украйна се готвел да представи в Скалистите планини край Калгари негов си план за мир, в който били уважени войнствените западноевропейски позиции срещу Русия, но не и щенията на САЩ, желаещи скоростно приключване на конфликта. „И изправено пред американската твърдост - подчерта „Република“, - канадското председателство реши да суспендира съвместния документ, който се разработваше от седмици, като го замени с поредица от тематични общи изявления по по-маловажни въпроси - предотвратяването на горски пожари, квантовата технология, изкуствения интелект, имиграцията, редкоземните метали и материали, транснационалните репресии и др.“ Освен това разрив на „Г-7“ между САЩ и ЕС според политическите анализатори в Берлин, Лондон, Париж и Рим се бил очертал и покрай решението на Европейската комисия отпреди няколко дни за намаляване на тавана на цените на руския петрол от 60 на 45 долара за барел с цел увеличаване на икономическия натиск върху Москва. И едва ли не европейците се били примирили с перспективата, че Белият дом просто ще блокира инициативата, тъй като поради различни причини тя удряла и по интересите на Америка.

И в тази „военно-временна обстановка“ за съжаление е почти сигурно, че кошницата, с която тръгна за Калгари председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ще остане празна. А тя все още чака да бъде поканена в Овалния кабинет, за да се опита да намери някакво решение на проблемите на Брюксел с Вашингтон. Най-наболял сред тях според наблюдателите в западните столици е очертаващата се търговска война между ЕС и САЩ - остава по-малко от месец до края на 90-дневната „пауза“, обявена от Доналд Тръмп в началото на април, когато той заплаши да наложи 50-процентни мита върху целия внос на европейски продукти. Наистина в телефонен разговор неотдавна шефката на ЕК изглежда е убедила президента да отложи прилагането на таксите, но само с девет дни - вместо от 1-ви,  от 9-ти юли. Говорител на Комисията обаче каза миналия четвъртък пред журналисти, че никой в белгийската столица не можел да каже дали дори тази нищожна отстъпка наистина ще се случи. И може би за това напоследък Фон дер Лайен изглеждала като прелъстена и изоставена от Тръмп, след като на погребението на папа Франциск на 26 април той се ръкува доста сърдечно с нея, а после въобще не изявил желание да си поговорят - и така е до днес.  

Та, както писа завчера парижкият всекидневник „Льо Фигаро“, общата ни европейска премиерка се надявала все пак да се срещне с президента на САЩ  на „Г-7“ и да договори с него някаква „изгодна сделка“ за митата. Но надеждите това да се случи на вече определено „военната среща“ били минимални и ето защо според не един и двама наблюдатели Фон дер Лайен щяла да се върне в Брюксел неудовлетворена. 

Доколкото до пророкуваното от западните медии разцепление в „Г-7“ по тежките проблеми на света, то съществува вероятност ако някой или някои от събеседниците на Доналд Тръмп му се противопоставят в Калгари,  той да напусне най-безцеремонно форума. Още повече, че има такъв прецедент и той е пак в Канада през 2018 г., когато пак като президент на САЩ загърби ядосан общата финална снимка. Та разривът в групата бил предопределен, тъй като каквото и да сторел Тръмп, според римския в. „Република“, в Калгари той щял да бъде безрезервно подкрепен от Италия и донякъде от Германия. Франция, плюс Великобритания, пък били склонни на „други по-солови варианти“, а Канада и Япония щели да „пасуват“. Разнобой, който в политиката и особено в международните отношения може да бъде наречен също така провал.

 

Румен Михайлов, "Труд"  

Няма коментари:

Публикуване на коментар