Това е послание - изразено чрез тишина, мащаб и стратегическа яснота. България не отказва Европа. България отказва да бъде преформулирана без да бъде чута
В последните месеци България преживя рядко събуждане на гражданското общество.
В центъра на това движение стои нарастващата съпротива срещу планираното въвеждане на еврото. Но това, което прави протестите уникални, не е само мащабът им - с около 300 000 участници в цялата страна на 31 май 2025 г. - а техният стратегически, непартиен и исторически обоснован характер.
📌 Етап I: Февруарският удар срещу монолитната власт
През февруари 2025 г. целият български политически елит - включително президентът, парламентът и водещите медии - демонстрира единна подкрепа за еврото. Гражданите нямаха глас в институциите. Протестът тогава беше вик от отчаяние. Той бе шумен, символичен и дори провокативен - включително с хвърляне на боя по сградата на Представителството на ЕС в София.
В страна, където протестите традиционно протичат спокойно, това бе целенасочено нарушаване на нормата. Целта не бе хаос, а предизвикване на обществено внимание там, където липсваше.
И то се случи. След два месеца президентът - под растящ обществен натиск - предложи провеждане на национален референдум (макар и с ограничен обхват).
🧠 Етап II: Създаване на информирано общество
Март и април белязаха нов етап: аргументирано, разумно обществено образование. Ключов момент беше гражданска среща с над 5 000 доброволни делегати - най-голямото отворено обсъждане по тази тема в новата история на страната.
Успоредно с това независими икономисти, юристи и журналисти разясняваха рисковете от еврозоната в алтернативните медии. Скептицизмът се трансформира в осъзната съпротива - особено сред младите. Много от тях започнаха уверено да боравят с термини като „фискален трансфер“, „загуба на суверенитет“, „рискове за валутния борд“.
🏛️ Етап III: Институционално блокиране
В отговор на обществения натиск парламентът се консолидира още повече. През април 171 от 240 депутати гласуваха „за“ приемането на еврото - мнозинство, което практически изключва всяка форма на парламентарна съпротива.
Тогава фокусът на движението се премести навън.
📬 Етап IV: Обръщение към Европа
През май граждански инициативен комитет от известни общественици изпрати отворено писмо до над 200 европейски институции, правителства и партии. В него се посочваше, че българските власти манипулират икономически данни по „гръцки модел“, за да изглеждат готови за еврозоната.
Лишени от политическа власт, тези общественици се нуждаеха от легитимация. И я потърсиха не с думи, а с гражданска мобилизация.
🕊️ Етап V: Протестът от 31 май - тихо, решително послание
На 31 май над 300 000 души протестираха координирано в повече от 20 български града — най-голямата подобна акция от 1989 г. насам. Само в София участваха около 50 000 души, като във Варна, Пловдив и Добрич числеността беше дори по-внушителна спрямо населението.
Този път нямаше агресия, нямаше провокации, нямаше конфронтация. Протестът беше внимателно организиран, мирен и дисциплиниран - силно и отчетливо послание към европейските институции:
„Тези общественици говорят от наше име. Ние сме много. Ние сме информирани. Ние сме решени.“
Този протест не беше насочен към вътрешни институции, които вече се възприемат като недостъпни. Той беше насочен към Европа.
🇧🇬 Културна бележка: Защо българите рядко протестират - и защо сега това е различно
Българите протестират само когато е крайно необходимо. Демонстрациите не са културна практика, а алармена система. Именно това прави протестите от 31 май толкова значими. Те не са временна реакция, а зрял отговор след изчерпване на институционалния диалог.
Те отразяват дълбок архетип в българското съзнание - съпротива не срещу външния свят, а срещу обезличаването. И организация, която възниква органично, когато елитите загубят връзка с обществото.
✍️ Финални думи
Това, което се случва в България, не е просто спор за валута. Това е тест за демократична легитимност в най-югоизточната част на ЕС. Това е послание - изразено чрез тишина, мащаб и стратегическа яснота.
България не отказва Европа. България отказва да бъде преформулирана без да бъде чута.
(Този текст е изготвен на база проверени граждански източници, свидетелства и публични изявления към 31 май 2025 г.)
Bulgaria’s Anti-Euro Uprising: A Civil Movement Unfolding in Strategic Stages
Teodor Eliad, Превод: Соня Кирилова-Кирби
Няма коментари:
Публикуване на коментар