Защо „клубът на богатите“ толкова силно ни иска при тях?

Съсипването беше по-скоро „демократичен процес“, в който хората избираха кой да ни предаде и продаде най-добре... 

 

Всички ние се възхищаваме на силата, която притежава ЕС. 

Преместването на нашата държава от Азия в Европа, заедно с всичките й планини, реки, заедно с хората и това, което те са построили, е уникална по своята същност операция, която показва чутовна мощ.  

Все пак, остават някои въпроси. Защо „клубът на богатите“ толкова силно ни иска при тях? За да сподели с нас богатството си? Това е малко съмнително. Защо край двореца се изграждат нови помещения? За да се правят в тях балове? Или за да се държат там конете, кучетата, да има къде да спи прислугата и да се слагат инструментите на градинарите?  Всеки сам да си отговори. 

Подготовката за влизането в „клуба“  започна още от 1990-та година, от решението на ВНС. И докато ни баламосват с някакви цифрови еквилибристики, един разумен човек трябва да се замисли. 35 години са един доста дълъг период. Какво постигна България за 35 години от 1945-та до 1980-та примерно и какво постигна от 1990-та до 2025-та? Колко се построиха или закриха училища, читалища, заводи, язовири, летища и т.н.? А наука, култура, образование... 

И още – какво постигна България от 1990-та до 2025-та, а какво постигнаха примерно Китай или Виетнам за този период. Кое да сравним? Къде не бяхме по-силни босвен производството  на ориз) преди 89-та и как е сега? Инфраструктурата ли да сравняваме – пътища, жп транспорт и т.н., прозводство ли? Дори мартениците ни ги правят в Китай, не говорим за компютри, телевизори, телефони... Явно нещо се случва по пътя към богатството, та човек силно обеднява. 

Не е нужно човек да е професор по икономика, за да съобрази, че причината за всичко, което ни се случи, е в това, че в новата икономическа общност не сме партньор, а площадка за използване според нуждите. Не нашите. Така че – нямаме място в тази общност.  

Съсипването  беше по-скоро „демократичен процес“, в който хората избираха кой да ни предаде и продаде най-добре. В това, разбира се, логика няма. За да вземеш ума на човек, е нужен телевизор. И за да спре това, трябва ние да вземем телевизора и да го пренастроим. Това трябва да е задача  №1 в близките месеци или години.

 

Любо Данков