Някои размишления за финансовата ни дисциплина.
Под път и над път се говори за еврото. Коментатори с потни чела и угрижени физиономии, лелки с бархетни роклички и юпита с гнойни пъпки по бузите се упражняват в убедителност или разубедителност по казуса.
Аз разговарям обаче с хората от улицата, с таксиметрови шофьори, сервитьори, минувачи и с всекиго, готов да попита или разкрие мислите си за еврото. Няма яснота и хората са напълно объркани. Евро или не-евро. Печелят или губят, ще могат ли да си позволят покупки, които са правили досега или не.
Не съм в категорията, която пълни количките в супермаркетите, но мога на всички да кажа, че всяко колебание около бюджета може да бъде изчистено с културата на потребление. Не ви трябват анализатори или коментатори. Те също нищо не разбират, но най-вероятно бюджетът им позволява покупвателни своеволия. Затова не ги слушайте, а консумирайте и купувайте разумно.
Ако погледнете колко неща замразявате и изхвърляте, колко много пълните в чиниите си и колко излишни неща имате в гардеробите си, ще ме разберете. Не давайте гориво на тази машина за изкушение, която стопява парите ви.
Търговските гиганти и лакомията са това, от което трябва да се плашите, не от еврото. Ще оцелеем ако купуваме разумно и само това, което ни трябва. Ако внимавате с кредитите и причината да ги теглите. В никакъв случай не теглете пари за почивки и глезотии. Преди да поставите нещо в кошницата помислете, трябва ли ви... Аз вече го правя.
Бъдете благословени и се обичайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар