Референдум из цяла Европа. А у нас - страх и фалшиви пречки
Докато в цяла Европа народът все по-често бива питан директно какво иска, в България референдумът си остава политическо табу. Не инструмент на демокрацията, а заплаха за властта. Не мост към хората, а бодлива тел пред парламента.
Тези дни в Италия – една от най-големите икономики на ЕС – пет важни въпроса са подложени на народен вот. И не става дума за тривиални теми. Италианците гласуват дали:
- да се облекчи пътят към гражданство за имигранти;
- да се възстановят правата на трудещите се, премахнати от неолиберални реформи;
- да се защити трудовата безопасност и да се увеличи отговорността на работодателите.
И това в страна, където правителството призовава за бойкот, а въпреки това самите хора излизат да гласуват.
А у нас? Референдумите се убиват още в зародиш.
Страх от народа, неуважение към демокрацията
В България парламентът има под 10% доверие. Партиите в него са избрани с гласовете на едва част от населението, при рекордно ниска избирателна активност. Въпреки това, политиците си приписват пълно право да решават от името на „народа“. Но когато реално народът поиска да каже думата си – както при:
Референдума за лева и еврото;
Референдума за джендър идеологията;
Референдума за ядрената енергетика;
И дори предишния за мажоритарни избори…
…той бива игнориран, пренебрегван, оплетен в процедурни хватки и изпратен в Конституционния съд, който вместо да защитава вота, го „тълкува“ до обезличаване.
В Европа питат, у нас - запушват устата
В Швейцария гласуват всяка година по няколко пъти.
В Италия сега референдуми.
В Унгария - референдуми.
В Полша - референдум срещу мигрантските квоти.
В Ирландия - референдуми по обществени теми като аборт и брак.
В Гърция - референдум дори по споразумения с ЕС.
А в България – народът не е суверен, а заподозрян в простотия, който не бива да бъде питан.
Казват: „Няма правомощия!“
Казват: „Не е компетентен!“
Казват: „Ще се дестабилизира страната!“
Нищо, че Конституцията (чл. 1, ал. 2) ясно казва: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите…“
Ключовата дума? Непосредствено.
Политиците не питат, защото ги е страх какво ще чуят
Истината е проста: нашите управляващи се страхуват от народа.
Знаят, че ако бъдат попитани българите за:
приемане на еврото,
Истанбулската конвенция,
концесиите и износа на природни ресурси,
външнополитически зависимости,
или дори собствените им заплати…
…отговорът ще е ясен и болезнен.
Те не искат да чуват този отговор. Затова или забраняват референдума, или го саботират, или просто не го признават.
Демокрацията не е тиктакаща урна през 4 години
Истинската демокрация не е да пуснеш бюлетина веднъж и после 4 години да мълчиш. Истинската демокрация означава:
да можеш да настояваш за важни теми;
да имаш право да предизвикаш гласуване;
да бъдеш чут, а не отбутван с процедурни хватки.
Когато в Италия 500 000 подписа стигат за референдум – той се провежда.
У нас? Подписите минават 500 000, но след това - месеци мълчание, правни еквилибристики и политическа подигравка.
Крайно време е: или сме европейци, или сме крепостни
Ако българската политическа класа иска да се нарича част от европейската демократична традиция, трябва да започне да доверява повече власт на народа, а не само да го използва за легитимност на избори.
В противен случай ще си останем европейци само по паспорти и субсидии - но не и по дух и управление.
Италия пита народа.
А ние кога?
Няма коментари:
Публикуване на коментар