Обвиненията на т.нар. „разследващ журналист“ Христо Грозев към Диляна Гайтанджиева, че е агент на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) веднага привлякоха вниманието на големите медии у нас.
В интерес на истината точно на Грозев те винаги предоставят много време, за да сюрпризира публиката със своите невероятни „разкрития“. Никак не е трудно да се досетим и коя е причината за това. Критично мислещата публика (малка е, но има и такава) е наясно, че огромната част от медиите отдавна са се отказали от ролята си да осведомяват обективно и честно публиката за случващото се по света и у нас. Вместо това днес те са се превърнали в средства за масово манипулиране. Медиите възхваляват измислени родни „елити“ и всячески се опитват да скриват невероятните далавери на всевъзможни управници. Демонизират всичко руско, героизират неонацисткия режим в Киев, тиражират евроатлантични, либерални, глобалистични и подобни на тях „ценности“. Но за да го правят денонощно са им нужни „правилно“ мислещи и говорещи глави, независимо от глупостите, които ще ръсят пред микрофони и камери.
Една от тях е и тази на Грозев. А кой е той в наше време не е трудно да узнаем – за това ще намерим богата информация в публичното пространство. Така през лятото на 2021 г. в руската медия „Федеральное агентство новостей“ се появи интересен портрет на Грозев. Любопитен факт е, че тази публикация веднага бе препечатана от определено русофобският сайт, излизащ у нас – „Фрогнюз“. Появи се и в други издания. Руската медия пише, че замесеният в редица съмнителни сделки в България и обвиняван във връзки с престъпни организации Грозев, е завършил Американският университет в Благоевград. Там той основава радио AURA (American University Radio), а пари за неговото развитие му дава т.нар. „Международен медиен фонд“. Той е създаден през 1990 г. от Марвин Стоун – бивш заместник-директор на печално известната информационна агенция на САЩ (USIA). Целта на тази американска неправителствена организация е да „преструктурира“ медиите в „развиващите се демокрации“. Зад тези лъскави приказки се крие нещо съвсем прозаично: създаване на предан на англосаксите корпус от журналисти и медии в бившите социалистически страни.
„Федеральное агентство новостей“ припомня, че в началото на 2010 г. Грозев попада в голям скандал в България. Тогава името му се свързва с олигарха Делян Пеевски. Появяват се и компрометиращи контакти със собствениците на компанията „Винпром Пещера“ Атанас Петров и Антон Щерев, с оръжейните босове Петър Манджуков и Емилян Гебрев… Грозев си сътрудничи с бившия премиер Иван Костов – човекът с огромен личен принос за катастрофалното състояние на днешна България.
Но неговият възход като „разследващ журналист“ е свързан най-вече с организацията Bellingcat. Тя е основана от британецът Елиът Хигинс и за първи път се появява в публичното пространство през 2014 г., веднага след свалянето на малайзийският самолет Boeing MH-17 над Донбас. В свой „анализ“ Bellingcat определя Русия като съпричастна към тази трагедия. През 2018 г. отново нейно „разследване“ по повод отравянето на бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия в Солсбъри (Англия), е повод за въвеждане на санкции от страна на САЩ и Великобритания против Русия. Независимо, че доказателства за съпричастността на тази страна към случилото се така и не бяха предоставени.
С невероятни фалшификации е свързана дейността на Bellingcat и по повод събитията в Сирия. В нейни публикации терористите се оказваха добрите, а борещите се срещу тях – лошите. Разпространяваха се фалшиви информации за „химически атаки“ и „престъпления“ на правителството на Сирия. А това, че впоследствие те бяха поставяни под съмнения и опровергавани с факти, включително от експерти на Организацията за забрана на химическото оръжие, за Bellingcat нямаше никакво значение.
Макс Блюментал е един от видните американски журналисти, автор на редица бестселъри. Той написа голяма статия, основана на реални документи, в която доказва: Bellingcat, заедно с Ройтерс и BBC, участват най-активно в тайни програми. Те са финансирани от британското външно министерство и имат една цел: „отслабване на Русия“.
Влиятелната медия The Grayzone отбелязва, че на Bellingcat дават щедро пари и от Националния фонд за демокрация – американска структура, създадена за да сменя режими навсякъде по света, ако те не са угодни на САЩ. WikiLeaks публикува документи, от които стана известно, че на Bellingcat плаща и министерството на отбраната на Великобритания. А дейността й се контролира от британски и американски секретни служби. Пари текат към нея и от фондацията на Джордж Сорос и др.
Bellingcat изиграва важна роля в манипулирането на избирателите в Северна Македония през 2019 г., на които побеждава кандидата на НАТО. Впоследствие Bellingcat се заема с обучението на служителите на най-голямата македонска медия. „След като очевидно участва в тайната интервенция, финансирана от Обединеното кралство в Северна Македония, Bellingcat публикува статия преди парламентарните избори през 2020 г., озаглавена „Намесата на Русия в Северна Македония“, пише The Grayzone.
Медията привежда и много други доказателства за нечистоплътната дейност на Bellingcat и основателно пита: доколко тя и подобните на нея наистина са независими и етични журналистически организации, за каквито се представят? И защо не обелват нито дума за ужасяващата корупция, която вилнее на Запад? Впрочем Макс Блюментал предлага и отговора на тези въпроси: „Те може би не са склонни да хапят ръката, която ги храни!“
Ейми Макинън – репортер по националната сигурност и разузнаването във влиятелната медия Foreign Policy написа, че агенции като Bellingcat могат да говорят това, което разузнаването на САЩ не може. Подобни „разследвания с отворен код“ позволяват впоследствие на политици и законодатели да обсъждат и атакуват руснаците, без да разкриват източници и методи на американското разузнаване. Медията цитира Марк Полимеропулос, бивш старши разузнавач в ЦРУ на САЩ и един от най-награждаваните негови офицери. Марк, който над четвърт век е отговарял за тайните операции в Европа и Евразия, така определя дейността на Bellingcat: „Не искам да звучи високопарно, но на нас това ни харесва!“
Е точно в Bellingcat една от ключовите фигури е Христо Грозев. И се появяват неговите сензационни „разследвания“: за зловещи руснаци, които свалят пътнически самолет над Донбас; за секретна база на ГРУ в Алпите; за ролята на ГРУ в убийството на терориста Зелимхан Хангошвили в Берлин през 2019 г.; за руски шпиони в Сърбия; за връзки с Русия на Доналд Тръмп; за предателска Гърция, дала на Русия секретните кодове на НАТО; за намесата на Русия в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група… По негов сигнал трима българи (жена и двама мъже), живеещи във Великобритания, са арестувани през февруари 2023 г. за шпионаж в полза на Русия.
Христо Грозев не е неизвестен в родното публично пространство. Социалните мрежи помнят всичко и ако ги попитаме, те ще ни дадат и мненията на хора, които отблизко го познават. За Миролюба Бенатова „той не е е никакъв журналист, а е пощенска кутия на службите, задействана в интерес на някои български кръгове, в синхрон с ЦРУ и/или КГБ.“ Според Недялко Недялков това е новият Барон фон Мюнхаузен, който сега се изявява като „международен разследващ журналист“ и лови руски шпиони. „Да ни е честит, българската журналистика и това може да понесе“, саркастично е написал известният наш журналист.
А защо у нас – в страната, в която на глава от населението може би има най-много „проверители на факти“ продължава да се изявява персона като Христо Грозев? Ами защото днешните ни управници, верни изпълнители на волята на англосаксите, имат нужда от него. Той им е потребен за най-важната битка, която господарите им са им възложили – да изтрият от съзнанието на българите всичко добро, свързано с Русия.
Една от най-авторитетните информационни агенции в света – РИА Новости, нарече своя публикация, посветена на славният нашенец така: „Говорящата бойна глава: Христо Грозев като оръжие за масово оглупяване“.
Е, по-точно определение на същността на този образ трудно може да се даде...
Христо Грозев
Няма коментари:
Публикуване на коментар