Преди време, още когато битуваше като преводач, на голямата ми дъщеря два пъти ѝ се наложи да лети до Дюселдорф.
Разказа ми как и двата пъти, докато чака на опънатата по конец (немска му работа) опашка за такси, евреите от опашката ѝ отстъпвали мястото си. Обяснили ѝ, че изчакват такси с шофьор чужденец, защото германските шофьори отказват да ги вземат. Сърцето ми се сви пред откритието, че всички приказки за колективната вина на германците по отношение на евреите са празни приказки, фишеци, бля-бля...
Сега пък се питам - а евреите забравиха ли? Забравиха ли геноцида, на който бяха подложени, та го практикуват върху палестинците? Или пък точно защото не са го забравили и понеже няма как да си го върнат на германците, обладаните от месианство и самочувствие на богоизбран народ евреи днес избиват поголовно палестинци. Масово, безпощадно.
Някои хора, които познавам като човеколюбци (или поне претендиращи да са) защитават Израел с аргумента, че евреите спасяват всъщност Европа от ислямска напаст. Нищо не спасяват! Нищо! Провокират жестока, помитаща, многоадресна омраза - това правят.
Една "журналистка" обясняваше, че от 55 000 (по официална статистика, а всъщност много повече) избити палестинци, поне 30 000 били терористи. А останалите 25 000 деца, жени, старци??? ГЕНОЦИД! Класически оформен по хитлеро-фашистки модел ГЕНОЦИД!
Любен Дилов-син пък размишляваше върху нещо от рода на това как се е развил Израел и колко изостанала е Палестина и накрая патетично-назидателно казваше, че въпросът не е "на коя страна да бъдем", а за "какво всъщност сме" - за напредналия, развит и комфортен живот в Израел или за примитивния, изостанал живот на Палестина...
Тоя син на баща си сигурно го бях натоварила с очаквания заради книгите на баща му, които жадно четях, а всъщност се оказа обикновена капалица - плосък като плоската идея за плоската земя и кух като катерича хралупа.
Та за човеколюбието, с което започнах - само на негова страна бъдете. Единствено на страната на чувството за справедливост.
И като отговор на всички въпроси публикувам отново разказа ми "Маха".
Няма коментари:
Публикуване на коментар