Той е един от най-известните френски писатели. Написал е литературни шедьоври и е познат като любител на добрата кухня, виното и красивите жени.
Според някои е бил чревоугодник и женкар, други го наричат циник, но той е ненадминатият Оноре дьо Балзак.
Роден е във френския град Тур, веднага е предаден на дойка, а после го пращат в интернат. Дете, което расте далеч от семейството си.
Когато е на 15 и семейството му се премества да живее в Париж, попада в подчинение на майка си, но за кратко. В Париж започва истинската история на неговия живот. По принуда следва право в Сорбоната, после известно време работи като адвокат в кантората на нотариус, семеен приятел на родителите му, но през 1819-а започва да пише и е решен да стане писател.
Първите му изяви в литературното поприще изглеждат ненадеждни, но той не се отказва. Основава издателска компания, но и тя фалира.
Натрупва дългове, които погасява майка му - остава неин длъжник до края на живота си, но оправдава очакванията й, един ден да стане голям писател.
През 30-те години на 19 век Балзак оставя на човечеството една от най-ценните книги на Франция - цикълът от романи, повести и разкази за епохата на Великата френска революция до края на Юлската монархия - така наречената "Човешка комедия".
Целият цикъл се състои от 95 завършени и 48 незавършени творби, най-известните от които са световноизвестните "Йожени Гранде" (1833), "Дядо Горио" (1834-1835), "Херцогиня дьо Ланже" (1834), "Братовчедката Бет" (1846), "Шагреновата кожа" (1831), "Сезар Бирото" (1837), "Възход и падение на куртизанките" (1838-1847), "Изгубени илюзии" (1837-1843) и др. Много от произведенията на Балзак са многократно екранизирани. Той е и един от първите автори, които започват да воюват за авторски права на писателите.
Творчеството му заслужено го прави горд носител на признанието "баща на съвременния френски роман". Той е сред създателите на класическата форма на романа.
През 1845 година Оноре дьо Балзак е награден с ордена на Почетния легион. И съвсем заслужено е погребан в легендарното гробище Пер Лашез, където спят вечния си сън големите герои на Франция.
Снимките на Балзак за мнозина изглеждат направо казано отблъскващо. Факт, че не е бил красавец - бил дебел и неугледен. Описват го като човек, който изобщо не държи на външния си вид. Почти винаги ходел с мръсни ризи, черно под ноктите и кални обувки.
Тогава, питат се и мъже и жени, защо е бил такъв магнит за жените?! Това е голямата загадка за всичките му биографи, търсещи отговора в повече от 12 хиляди негови любовни писма.
Балзак е бил тънък психолог, познавал е тънките струни на човешката душа и това личи и в романите му. Очевидно е прилагал познанията си и в общуването си с жените.
Всички те явно са пренебрегвали несъвършенствата на външността му и са оставали очаровани от неговата личност.
Споменахме в щрихи по-важните моменти от биографията на Балзак, но за да разберем как постига усъвършенстването на личността си, ще проследим и някои биографични подробности.
Баща му - Бернар-Франсоа Балса бил син на занаятчия с общо 11 деца. Не можел да очаква помощ от семейството си, затова вложил цялата си амбиция, за да успее. Станал масон и това му отворило много врати във висшите кръгове на френското общество.
Успял да стане секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция. Променил фамилното си име с по-аристократичното Балзак, която фамилия ще носи и прочутият му син.
Майката на Оноре - Ан-Шарлот-Лор Саламбие произхождала от богато парижко семейство на галантеристи. Била на 18, когато 50-годишнит Бернар-Франсоа поискал ръката й.
Бракът не бил по любов, но се оказал добре пресметнат и за двамата.
На 20 май 1799 година в 11 сутринта Ан-Шарлот родила момченце. Кръстили го на Свети Оноре от Амиен - покровител на сладкарите и пекарите. Малкият Оноре бил второ дете на родителите си, първото им - брат му Луи-Даниел, живял само месец. Ето защо кръстили Оноре на светец, който да го закриля. Веднага след раждането му, обаче, майка му го връчила на дойка и почти не виждала сина си цели четири години.
Оноре бил лишен от майчина ласка още от първите си дни на бял свят и се "радвал" на студенината й през цялото си детство.
На 8, както вече споменахме, го изпратили в интернат. Там растял с още 200 момчета като него, откъснати от дома и близките си и подложени на строг режим. Оноре не бил много ученолюбив и често ядосвал учителите си. Наказвали го със заключване в тъмна стая за по няколко дни. На 13 имал толкова нисък успех, че майка му решила да го премести в лицея Шарлеман в Париж, за да го наблюдава по-изкъсо.
Пак по нейно решение синът й се записал да следва право в Сорбоната и да посещава курсове във Философско-психологическия факултет. Трябва да признаем, че е било полезно решение.
Майка му посрещнала първата творба на сина си - трагедията "Кромуел" повече от негативно, но го насърчила да продължи да пише. След период на провали, на 29 години усилията на Балзак най-сетне се увенчали с успех. През 1829 година той публикувал историческия роман "Шуани", повлиян от стила на Уолтър Скот. Успешна била и творбата му "Психология на брака".
Цикълът му "Човешка комедия", замислен като творба с продължение във времето, среща читателите му с над 2 000 герои. Това е огромен труд, който издава чутовната всеотдайност на Балзак към работата му.
Как и защо натрупал дългове? Първо, с двама свои познати Балзак решил да издаде произведенията на Молиер и Лафонтен. Съдружниците му, обаче, го изоставили и той се озовал с 16 000 франка дълг. За да намали разходите, създал собствена печатница, но и тази идея се оказала провал.
Дългът му нараснал на 100 000 франка и Балзак започнал да се чуди, как изобщо би могъл да се справи с финансовия си проблем.
Напълно отчаян започнал да отглежда ананаси в дома си, с намерението да ги продаде. И тази авантюра приключила безславно. Икономката му се видяла в чудо да го крие от кредиторите му, а той използвал името й, за да скрие самоличността си. Опитал се да разработи рудници на остров Сардиния, но тази работа криела големи рискове и изисквала големи инвестиции, не по джоба му.
Към края на живота си, повече от отчаян, Балзак бил запленен от нова налудничава идея - да изсече голяма площ дъбова дървесина от територията на днешна Украйна за продажба във Франция /б.а. тогава земята била контролирана от Руската империя и Хабсбургска Австрия/. И това му начинание приключило с неуспех.
А помните ли романа му "Шагренова кожа"? В него главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Вероятно и Балзак е бил изкушен от идеята проблемите му да се разрешат с магическа пръчка, но в крайна сметка получил само хонорар от 5 000 франка.
Сума, която му позволявала да живее, но не и да се отърве от дълговете.
През 1838 година писателят получил писмо от непозната дама, подписано с "Outlander". Почитателката му се оказала полската графиня Евелина Ханска, дъщеря на известния граф Ржевуцки. С Оноре се срещнали в Швейцария и той се влюбил лудо в нея, но тя била омъжена.
През 1841 година графинята овдовяла, но отхвърлила предложението на Балзак двамата да сключат брак. Въпреки това връзката им продължила.
С благоволението на руския император Николай I, чак 17 години след първата им среща, Балзак и Ханска сключват брак и заживяват като семейна двойка в Париж. Женят се на 14 март 1850 година, а Балзак умира през август същата година. Дълга любов и кратък брак.
Като споменахме цикъла "Човешка комедия", който първоначално съдържа 144 творби на Балзак, тук е мястото да отбележим неговия чутовен работохолизъм. Писателят работел по 17 часа в денонощието. Пиел по двайсетина чаши гъсто кафе, за да се държи буден. Любимият му сорт кафе бил "Бурбон поантю".
Според биографите му е напълно възможно да е отровил организма си с прекалените дози кофеин.
Един ден, в който както обикновено искал да работи, изведнъж ушите му започнали да пищят. Повикали лекар, който се произнесъл, че е вдигнал кръвното и страда от хипертрофия на сърцето. Препоръчал му да спре с кафето и цигарите, да се храни по-оскъдно и да пие вода. Балзак не изпълнил нито една от препоръките.
Появило се и страшно главоболие, което му пречело да работи. Мъчел го и такъв задух, че се наложило да спи седнал на стола. Тялото му започнало да отича, а коремът му се подул като мях.
Умира на 18 август 1850 година от тежка сърдечна хипертрофия. На погребението му в "Пер Лашез" Виктор Юго произнесъл знаменателно траурно слово.
Френската академия не приема Балзак за свой член поради забележки към стила му - възприемали го като "несериозен". И това е истински парадокс, защото той е "бащата на съвременния френски роман". И не само. Според някои - на романа, изобщо.
Именно Балзак открива формулата, която привлича читателския интерес - разказ, съсредоточен върху съдбата на един герой, дълбок психологизъм и интригуващо действие. Една съдба, на фона на обществения живот и определящите нрави.
Балзак постигнал тази формула след десет години усърден труд, лутане и провали. Като съвременник на дълбоки преобразувания във френското общество, довели до деградация на наследствената аристокрация и до въздигане на едрия финансов капитал, той е бил изправен пред голям избор на човешки съдби, на интригуващи истории за възходи и падения.
И той ги отразява по неповторим начин.
Макар и с различни сюжети и главни герои, романите му в епохалния цикъл "Човешка комедия", изграждат едно цялостно социално пространство и време - много от героите и събитията "прескачат" от роман в роман. Над 450 герои от общо над 2 000, се появяват в сюжетите на различни романи.
С "Човешка комедия" Балзак успява да нарисува една от най-мащабните картини на съвременния му живот.
Романът му "Дядо Горио" е една реалистична картина на живота на френското буржоазно общество. Разкривайки нравите му, авторът внушава идеята, че нито една личност не може да се развие и оформи, ако живее в противоречие със законите на средата, в която съществува.
В обществата, в които властват парите, обикновеният човек е унизен, алчността разбива семейства, осквернява приятелства, и в крайна сметка човек изгубва своята съвест и нравственост.
Обичта на дядо Горио към дъщерите му надхвърля разумната бащина обич. Без да иска, той създава от тях две самовлюбени егоистки. Радостта на бащата накрая се превръща в разочарование. Със своя егоизъм, неблагодарност и коравосърдечие дъщерите на дядо Горио убиват любящия си баща.
Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк без дрехи, в зимно време, без отопление в пансиона на госпожа Воке.
Но Балзак цели да ни покаже нещо повече от личната трагедия на стареца - той иска да разберем, че в сърцевината на тази трагедия стои един обществен враг - парите.
"Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!", проумява в края на дните си дядо Горио.
"Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление", ще каже самият Балзак. Парите са източник на сила и много хора се стремят към тях с цената на престъпление. Другият източник на сила е благородническият произход. "Хората с чиста кръв се стремят към титла, а благородниците към висшата аристокрация."
Балзак прави такава дисекция на обществените нрави и така образно заклеймява низките човешки страсти, че с пълно право го причисляват към писателите критически реалисти. Името му отдавна се е превърнало в синоним на класа в световната романистика.
Еми Мариянска, Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар