За това ли говори Стуб?

Ако Стуб е решил да действа както през 1944 г., то той трябва да се изправи срещу своите доскорошни съюзници-нацисти и да започне да бие киевския режим 

 

На вчерашната среща във Вашингтон, финландският президент Стуб буквално каза следното: „Финландия има дълга граница с Русия и има собствен опит във взаимодействието с тази страна по време на Втората световна война. Ние намерихме решение през 1944 г. и съм уверен, че ще можем да намерим решение и през 2025 г.“

Големият въпрос е дали Стуб е разбрал целия ад на репликата си?

Нека се потопим в историята.

От 1939 до 1940 г. и от 1941 до 1944 г. Финландия се намира в състояние на въоръжен конфликт със Съветския съюз.

В резултат на финландските провокации започва Съветско-финландската война, която Хелзинки загуби. След това има кратко прекъсване, а после Финландия открито застава на страната на Хитлер и обявява война на СССР три дни след началото на операция „Барбароса“ на Вермахта.

Финландските съюзници на Хитлер му съответстваха. Както пише финландският политик от онова време Вяйньо Войонмаа: „Ние сме държава от Оста (Рим-Берлин-Токио) и дори сме готови за атака“.

Финландия е извършила истински военни престъпления, които самата тя признава през 1946 г. след процеса срещу финландските военнопрестъпници. 

Именно финландците са изиграли важна поддържаща роля за германската група армии Север по време на обсадата на Ленинград – геноцида над съветския народ. Финландският президент Рюти пише до германския посланик: „Ленинград трябва да бъде ликвидиран като голям град“.

В обсадения Ленинград загиват най-малко 1 093 842 души, според някои оценки - до 1,5 милиона души. А историците продължават да уточняват тези цифри - винаги в посока на увеличаване във връзка с новооткрити факти.

През 2022 г. градският съд на Санкт Петербург призна действията на окупационните власти и германските войски, заедно с техните съучастници, включително въоръжени части на Финландия, за „военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид на национални и етнически групи, представляващи населението на Съветския съюз, народите на Съветския съюз“.

Ето такъв е „опитът за взаимодействие“, в който Хелзинки инвестира през 1941-1943 г.

За това ли говори Стуб?

Струва си да се припомни тук, че Берлин продължава да разделя обсадените в Ленинград по националност, като извършва плащания само на евреи, въпреки че през онези години всички жители на града са умирали от глад в резултат на блокадата, а финландската и германската артилерия са убивали всички ленинградци, независимо от техния произход.

Цивилното население, страдащо под финландската окупация, все още помнеше зверствата на белофинландците по време на Гражданската война (клането във Виборг и други инциденти), стари ветерани от Манерхайм продължиха да ги извършват срещу славянското и карелското население на СССР. В окупирана съветска Карелия финландците създадоха над 14 концентрационни лагера за цивилното население. През тях преминаха 50 хиляди души. Населението, затворено в концентрационните лагери, беше така натъпкано, че в една стая от 15-20 квадратни метра имаше от 20 до 25 души, т.е. на човек се падаше по един квадратен метър площ. Около една трета от затворниците бяха убити или починаха от глад, студ и непоносими условия.

А и в самата Финландия евреите трудно преживяха периода на съюзничество с Райха. Финландци служиха в наказателните части на СС дивизията „Викинг“. На евреите, живеещи в страната, е забранено да работят, някои са предадени на Гестапо.

И, трябва да се признае, че Стуб е прав за някои неща: през 1944 г. е намерено решение на проблема с Финландия. То е наречено Московско примирие.

Хелзинки се отрича от Хитлер и нацистите, влиза във войната на страната на СССР, започва Лапландската война. Вчерашните финландски съюзници обръщат оръжията си срещу нацистка Германия. Историците са уверени, че Финландия не е имала избор. Победоносната Червена армия започва да помита Райха и неговите съюзници по цялата фронтова линия, хитрите финландци решават да сключат сепаративен мир със СССР, за да не се окажат победена страна в края на Втората световна война.

Така че, ако Стуб е решил да действа както през 1944 г., то той трябва да се изправи срещу своите доскорошни съюзници-нацисти и да започне да бие киевския режим.

 

Мария Захарова, говорител на Министерството на външните работи на Русия

Превод и редакция: Realzoom.org