Страхуват се от думата „циганин“

Това диво племе не може да се социализира. В неговия ген е заложено престъплението във всичките му форми... 

 

Много внимателно следях информационния поток за Виктор Илиев. Никой не посочи, че летящият убиец е циганин. 

Има една стара песен: „Събрали ми се, събрали, в Хасковския затвор цигани, турци, арменци“. По време на „възродителния процес“ зевзеците промениха текста с „българи, българи, българи“.

Сега пак тече възродителен процес под патронажа на Европейския съюз. „Циганин“ е забранена дума, знак за дискриминация. Всички сме българи и като цяло европейци. В един компот, призван да сътвори монолитна европейска нация.

Под тази директива убиецът Виктор беше цитиран като „момчето от Факултета“. Столичен квартал, населен с етнически българи!

Преди няколко години ме поканиха на среща с група цигани. Беше и евродепутатът Андрей Ковачев. Двамата трябваше да ги убеждаваме да се цивилизоват. На това ние му викаме “бошлаф“, а американците „bullshit”. Присъствието на десетина цигани беше платено от европейска програма. 

„Срамувате ли се от думата циганин?“, попитах ги аз. „Не, ние сме си цигани!“, дружно отвърна аудиторията.

Циганите носят името си от река Цингани в днешен Иран, чийто брегове обитавали в древността. Между V и Х век се разселват в страните на Предна Азия и оттам на Запад. В това движение минават през Египет, затова на английски им казват Gipsy.

На 11 януари 1881 г. е първото преброяване на София. Регистрирани са 20 501 жители и 2968 къщи. Както и сега, никой не знае колко са циганите. Те били консолидирани северно от Владайската река и вдясно от днешния бул. „Княгиня Мария-Луиза“. Там, където е трамвайното депо „Банишора“.

Георги Каназирски-Верин, хронист на някогашната столица, описва гледката: „Стотина малки бараки, фантастично облицовани с газови тенекета, с врати от амбалажни сандъци съставляваха прочутата тогава циганска махала. По средата имаше малка двуетажна паянтова полусрутена къщичка, в която живееше „царибашията“ или циганският цар. На празното място пред къщичките се излежаваха циганки и циганчета с разноцветни шалвари, които тичаха подир минувачите, за да изпросят една пара…“

„Чичо, давай ми едно петаче, да ти дава Господ живот и здраве!“, подвиквали гаврошовците с естествен загар на кожата. А когато по избори се появявал кметът, младо и старо скандирало: „Яшъсън Петков! Да живейш Петков!“

Като опълченец Димитър Петков оставя лявата си ръка на Шипка. Като кмет от 1888 до 1893 г. изгражда с дясната европейска столица.

„И къщи, и улици – всичко се намираше в хаотично състояние – разказва коренячката софиянка Райна Костенцева. – Нужна беше изключителна творческа инициатива, голям архитектурен талант, който от лабиринта на сокаци и първобитни къщурки да създаде един модерен град, отговарящ на назначението си като столица на България.“

„Но за да стане това – продължава Райна, – трябваше да се руши, а да се руши беше нещо почти невъзможно при съществуващите тогава нрави и традиции. Да се рушат къщурки и черкви – това изискваше силна, непоколебима и неумолима личност, личност, която да гледа в бъдещето и в името на това бъдеще да поеме риска да воюва. Димитър Петков беше именно човекът, който не страдаше от малодушие.“

Циганската махала остава. Димитър Петков знае, че бордеите възкръсват от пепелта. На мястото на всеки бутнат коптор изникват три в нов архитектурен блясък. Рушенето е прахосване на народна пара и загуба на избиратели.

„Дълги години – пише Верин – софиянци протестираха, че на такова видно място се търпи тоя квартал, но поради „изборни съображения“ (циганите се използваха от всички правителства) никое правителство не се решаваше да вдигне тоя квартал.“

В цялата история на България само Петко Каравелов прилага цяр за това злокачествено образувание. На 20 февруари 1901 г. идва на власт негово правителство. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В документа има поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава I, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват „съдържателите на блуднишки домове и просяците“. Сега е добавено: „в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия“.

Дебатите в парламента са крайно ожесточени. Вътрешният министър Михаил Сарафов предлага лустрацията да е на религиозен принцип. От избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни. Селският трибун Янко Забунов и писателят Тодор Влайков са категорично против дискриминационния член.

Решаващ се оказва американският опит. „Още няколко думи ще кажа за осветление – вдига пръст Каравелов. – Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация.“

Законът е гласуван на трето четене на 31 май 1901 г. Депутатите приемат без право на вот да са „съдържателите на блуднишки домове и просяците, в това число и циганите нехристияни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство“. От 96 души кворум 90 вдигат ръка „за“ и само 6 „против“.

Опит да бъдат социализирани циганите беше направен през социализма. Тогава програма ги разсели в „Младост“ и „Люлин“ на принципа българин-циганин и обратното. Нещо като в оня филм роднина-милиционер. Циганите изкъртиха паркета на апартаментите и го изгориха да се топлят. Българите се разбягаха.

Имаше едно гето на емблематичния булевард „Европа“. Внушителен катун от ръждясали фургони. Като кмет на София Бойко Борисов даде на циганите боя да освежат и хигиенизират грозните обиталища. Циганите продадоха боята и изпиха парите.

Това диво племе не може да се социализира. В неговия ген е заложено престъплението във всичките му форми. Никой не знае колко са циганските свърталища в столицата. Според неофициалната статистика над 60. Свещени крави под закрилата на европейското право. Преди време страната ни беше осъдена в Страсбург заради опит да се срутят бордеите в „Баталова воденица“.

Виктор Илиев от „Факултета“ също е с имунитет. Дори не може да посочиш, че е циганин. „Няма отърване от циганията, Стефче!“, оплака се на жена си един приятел.

Виктор Циганина е с европейски имунитет

Росен Тахов, "Труд"