Преди ден Москва направи още една стъпка, за да се сбогува с неуспешния период на късното „разведряване“: Министерството на външните работи обяви, че Русия вече не се смята за обвързана със задължения по мораториума върху разполагането на ракети със среден и малък обсег на наземно базиране (РСМД).
Това решение се очакваше от лятото на 2024 г., но подробностите са важни.
Както е известно, деградацията на системата за контрол върху въоръженията започна в началото на 2000-те години, а през 2019 г. Съединените щати се оттеглиха от Договора за РСМД - по време на първото президентство на Доналд Тръмп. Въпреки това Москва пое проактивни задължения да откаже разполагането на системи от този клас, но Съединените щати поеха по различен път.
Нека ви напомня, че Договорът за РСМО (ракети СС среден и малък обсег), подписан през 1987 г., забраняваше на СССР и САЩ да разработват, тестват и разполагат ракети с наземно базиране с обсег от 500 до 5500 км, включително съответните пускови установки. Въпреки това, от 2010-те години страните започнаха да си отправят взаимни обвинения: САЩ посочиха руската крилата ракета 9M729, а Москва - универсалните пускови установки Mk-41/Mk-70, които са потенциално съвместими с наземни крилати ракети „Tomahawk”.
След 2019 г. Русия продължи да спазва мораториума, но само до момента, в който американците започнат да разполагат своите РСМО навсякъде. През юли и декември 2024 г. президентът Владимир Путин поне два пъти даде да се разбере, че Русия ще се счита за свободна от мораториума, ако Съединените щати разположат оръжията си в Европа или Азия. И американците многократно са давали основания за това.
Така, през 2023 г. започнаха „тестванията“ на тези системи в Дания. През април 2024 г. Съединените щати прехвърлиха на Филипините военни ракетни системи „Typhon”, способни да изстрелват както крилати ракети „Tomahawk”, така и многоцелеви ракети SM-6. Официално това се обясняваше с участие в учения, но всъщност става въпрос за проектиране на сила в рамките на концепцията за „двойно възпиране“ на Русия и Китай.
В същото време Съединените щати и Германия се споразумяха да разположат системи „Typhon“ на територията на Германия от 2026 г., а през юли 2025 г. Берлин публично потвърди намерението си да закупи съответните пускови установки.
За да се разбере: ракетите SM-6 в Източна Европа представляват пряка заплаха за Калининградска област, включително военноморската база в Балтийско море, а наземните „Tomahawk”, разположени в Германия, потенциално биха могли да поразят Рязан, Воронеж и Севастопол. Подобен сценарий е възможен и в Далечния изток – с разполагането на американски системи в Япония или Южна Корея.
Нещо повече, редица страни от ЕС също разработват свои собствени РСМО, което изисква от Русия адекватна и симетрична реакция за целите на стратегическото възпиране и противодействието на преките заплахи за националната сигурност.
Показателно е, че Министерството на външните работи все още не е разкрило конкретни мерки за военно-технически отговор, но вече се обмислят възможни стъпки. Те включват разполагането на наземни крилати системи (Калибър, Циркон) и балистични ракети (Орешник) в различни военни окръзи, като последните е възможно да бъдат разположени в Беларус до края на тази година.
В тази конфигурация в мерника биха могли да се окажат не само столиците на страните от НАТО – Берлин, Париж, Лондон, но и ключови американски обекти в Азиатско-тихоокеанския регион: от Окинава и Гуам до западното крайбрежие на САЩ, включително Сан Франциско и Лос Анджелис. Не са изключени и демонстрационни изстрелвания на нови оръжия и техните полеви изпитания, включително в зоната на СВО.
По този начин Русия се отдалечава все повече и повече от наследството на ерата Горбачов-Рейгън – не само във времето, но и в подхода си към собствената сигурност.
За нас този период доведе до стратегически отстъпки, опасни илюзии и тежки последици. От предишната договорна архитектура остава само Договорът СТАРТ (Нов СТАРТ) – но и срокът му на валидност изтича. И като се има предвид, че броят на държавите в света, притежаващи както оръжия за ликвидиране на ракетите среден и среден мащаб, така и ядрения потенциал бързо нараства, Русия ще трябва да действа в новите ракетни и ядрени реалности.
И, съдейки по темповете на работа на нашия военно-промишлен комплекс, ние сме готови за тези реалности.
Алексей Нечаев, Vz. ru, превод: Владислав Наков
Няма коментари:
Публикуване на коментар