„В момента се купуват апартаменти с пари в сакове. Има много сиви пари, които се инвестират в имоти.“
Това каза преди дни финансовият анализатор Стойне Василев. Не можем да се съмняваме в думите му, въпреки че при имотните сделки има пълна забрана за плащане кеш над 10 000 лева. Пробивът се получава заради масовото изповядване на сделки по данъчни оценки, а те значително изостават от пазарните цени. По данъчна оценка се плаща с банков превод, а по-голямата част от реалната цена – с пари на ръка и на четири очи.
От друга страна е бързането – остават само четири месеца до еврото, а след приемането му не се знае какъв ще е контролът върху движението на левовете с мътен произход.
В офертите на банките пък не се споменава нищо за обема на кеша, нито за някакъв лимит при прехвърлянето на пари от „бурканбанк” - от кутии за обувки или чекмеджета на нощни шкафчета.
Какво става? Законът за мерките срещу изпирането на пари, гласуван преди петилетка, вече не действа ли?
И допълненията му ли?
Та нали в последния ден на юли тази година бе приет законопроект срещу прането на пари, с който се удължават сроковете в изпълнение на изискванията на международната организация MONEYVAL, за да можем да дадем ефективни възможности за разследване на такива престъпления като пране на пари, организирана престъпност и трансгранична престъпност. Това бе реакцията на обстоятелството, че още през 2022 г. България получи препоръки за необходимостта от реформи за разследването на прането на пари, а през 2023 г. страната ни бе включена в „сивия списък“.
Не рискуваме ли да останем в групата на страните-перачници в незавидната компания на държави от третия свят?
Макроикономистът от Икономическия институт на БАН проф. Гарабед Минасян твърди, че в условията на очакване на 1 януари догодина, когато ще въведем еврото, прането на пари у нас процъфтява. Парите в обращение, които нарастват със стабилни темпове от няколко години, през тази се държат странно. За първите седем месеца на годината са намалели с 2.3 млрд. лв., но за последните три месеца на паричния пазар са се изсипали 1.4 млрд. лева. Тази парична маса преди това се е съхранявала в „домашни условия”.
Според Минасян съпоставката с трудовите доходи на населението показва, че излизането на светло на тези скрити пари формира около 6% от регулярните доходи на населението.
Логичен е въпросът за произхода на тази голяма парична маса. Ако парите са редовно заработени, няма проблем за притежателите им с тяхното директно връщане в банковата система. Но ако са със съмнителен произход?
"Лъвският пай от парите в обращение се притежават и се съхраняват от населението и предприятията на свой собствен риск и отговорност", отбелязва Минасян. Но при включване към еврозоната всички налични български левове ще се обменят за евро.
Три са възможностите за това, пояснява той.
Първо, обменяш наличните си парични запаси в брой в БНБ, банка или обменно бюро. В този случай се проверява произхода на подаваните за обмяна парични средства и се записват лични данни на собственика.
Обменителите имат задължението да проверят произхода на подаваните за обмяна парични средства.
Второ, внасяш наличните си левове в някоя търговска банки във вид на влог (депозит). Подобно движение се наблюдава предимно за по-сериозните спестители.
Депозитите от 5000 до 30 000 лева се увеличават, но с едноцифрен темп, заявява централната банка. Двуцифрените годишни ръстове започват от депозитите над 30 000 лева и колкото по големи са те, толкова по-голямо е повишението и като брой, и като обем.
Шампиони в това отношение са спестяванията между 200 000 лева и 500 000 лева, които отбелязват годишен ръст от 22.8%, и между 500 000 лева и 1 млн. лева, които се покачват като бройка с 22.2%, а като общ обем – с 21 процента.
В тези две групи депозити на гражданите се съхраняват общо над 11.14 млрд. лева, разпределени неравномерно в 33 828 броя депозити.
Най много пари – над 18 млрд. лева, са вложени в 260 089 сметки с наличност между 50 000 и 100 000 лева. Те отбелязват над 15% ръст на обемите и на броя на депозитите на годишна база.
Важното за устойчивостта на финансовата система е, че при всички групи спестявания на населението, които формират над 75% от парите на гражданите в банките, има повишение. Това е индикатор, че поне до края на годината лихвите по депозитите и по кредитите за хората няма да се отклонят чувствително от сегашните си сравнително ниски нива.
Иначе левовият влог е свързан с може би най-практичното поведение, защото той ще се превалутира автоматично при включване към еврозоната.
Трето, това е случаят, когато нямаш желание да се легитимираш като собственик на притежаваните левове в брой, както и да декларираш тяхната наличност. Единствената възможност е своевременно да съумееш да ги използваш, докато е възможно, т.е. до включване на страната в еврозоната.
Изгоден вариант е инвестицията в недвижимости и там търсенето расте, цените също. Което пък надува балона на имотния пазар.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар