"Мога да играя и до 40." Това увери преди 3 години Лука Модрич на поредния въпрос за напредналата му футболна възраст.
И днес, точно навръх юбилея си, доказва правотата на своите думи.
Хърватският магьосник е с екипа на Милан - негова детска мечта, като продължава да е фактор на терена. Как се постига това футболно дълголетие, когато говорим за физически изтощаващия пост на плеймейкър?
"Няма рецепта. Тренираш, храниш се правилно и се наслаждаваш на футбола. Ако в един момент просто не ми се играе, на мига ще сложа точката. Тръпката още я има и това ме движи напред", отговаря Лука в излязлата преди 5 години автобиографична книга.
Когато това лято той напусна Мадрид в посока Милано, италианските издания го сравниха с хубаво вино, което "старее със стил", а испанският Marca написа, че "остарява като катедрала". Оценки, които задължават.
Разбира се, когато става дума за юбилей, равносметката е задължителна.
Пътят на Лука от каменистите улици на родния Задар, разкъсван от войната за независимост на Хърватия, до "Златната топка", съвсем не е безоблачен. Защото във формулата на успеха само талант не е достатъчен. От мига, в който хваща окото на скаутите на местния гранд Динамо Загреб, Модрич трябва да се доказва. След шампионски титли и приза за Футболист номер 1 на местния шампионат, през 2008-а следва трансферът в Тотнъм за рекордната тогава сума от 16.5 милиона лири.
В онзи момент мнозина са крайни скептици, че слабичкият халф ще успее да се наложи в силовата английска Висша лига. Началото е повече от трудно - критична местна преса и контузии, но балканският инат се оказва ключов за преодоляване на кризата и Модрич се превръща в основен играч, благодарение на когото Тотнъм се класира за Шампионската лига за първи път от половин век.
Техниката, пасовете, фантазията, математически точните му отигравания - едва ли някой е бил изненадан, когато през 2012-а Реал брои 30 милиона за подписа му. Лука определя трансфера като привилегия, но началото в Мадрид също не е никак лесно. Модрич изпитва проблеми с адаптация към бързия стил в Ла Лига, като дори попада в класацията за най-сериозните трансферни разочарования на сезона.
И тук идва ролята на треньора - под ръководството на Анчелоти и Зидан, които не спират да му се доверяват, той постепенно успява да се напасне към Реал и да се превърне в сърцето и душата на халфовата линия. Истински барометър, заформил един от най-великите тандеми в историята на футбола - с друг гений в лицето на Тони Кроос. И когато тази година напусна "Бернабеу", срещу името му стояха колосалните 587 мача и 28 спечелени трофея!
И тук е редно да си припомним още нещо - успехите на клубно ниво са важни, но истински великите играчи успяват да избутат и националния си тим до славата. Пикът в това отношение беше през 2018-а, когато геният му класира Хърватия на финал на Световното, а същата година спечели "Златната топка", слагайки край на хегемонията на Меси и Роналдо. Факт, който сам по себе си е красноречив.
Кое е най-важното от всичко дотук ли? Че самият Модрич продължава да дарява феновете с безценни късчета футболна магия. И неслучайно "Сан Сиро" изригва в аплодисменти при всяко докосване до топката на хърватския маестро. Защото някои просто са докоснати свише...
Corner.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар